Промени ли Радев позиция на НАТО? (Обзор)
Българска техника не може да се ползва за поразяване на цели в Русия
Успял ли е наистина президентът Румен Радев да промени позицията на държавите във формата Б9 за това как да се помага на Украйна? Въпросът изникна, след като държавният глава се похвали, но засега няма документ, който да го показва.
Форумът, провел се във вторник в Рига, обикновено обединява президентите на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша, както и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Унгарският президент Тамаш Шуйок обаче го пропусна под претекст, че има много натоварена програма. Прати посланика в Латвия, което се смята за дипломатическа демонстрация на пренебрежение. Липсва и президентът на Словакия, но там предстои Петер Пелегрини да приеме поста от Зузана Чапутова.
Позицията на Б9 всяка държава сама да взима решения дали и как да оказва според възможностите си подкрепа за Украйна е в подкрепа на здравия разум и поставя фокус върху търсенето на решение за постигане на мир чрез преговори съобразно Устава на ООН, коментира Радев след форума. Добави, че България е била активен участник в подготвителния процес на срещата на върха в Рига, като първоначалното предложение за съвместно изявление, което е включвало задължаване на всички от Б9 да предоставя военна помощ на Киев, е било променено по негова инициатива.
В резултат бе приета позицията всяка държава да решава сама по своя собствена преценка и според собствените си възможности дали и как да помага на Украйна - дали с военна, финансова, или хуманитарна помощ, обяви Радев.
За първи път от създаването на формата през 2015 г. няма обща декларация, a изявление от името на президентите на Латвия, Румъния и Полша, които домакинстват срещата. Най-вероятно тя е съгласувана с делегатите, но в нея не се откриват думите, цитирани от Радев, всяка страна да решава сама дали и как да помага. Страните ще засилят подкрепата си за Украйна и “индивидуално и колективно” ще се отговаря на заплахите от Русия, гласи изявлението.
По същото време премиерът Димитър Главчев е в Берлин на Конференцията за възстановяването на Украйна, на която е и Володимир Зеленски. Там обяви, че България е готова да дари енергийно оборудване на стойност 1 млн. лв. за възстановяването на производствените мощности в страната. В напреднала фаза е процесът по продажба на оборудването за АЕЦ “Белене”, обсъжда се и коридор за износ на произведен у нас ток към Украйна.
България не е поставяла условия Киев да не атакува Русия с оръжието, което ѝ дари. Украйна също не е искала такова разрешение, обясниха пък от Министерството на отбраната пред БНР.
Всъщност оръжието, което сме пратили, не може да поразява “в дълбочина военни цели на руска територия”, защото е старо.