Самотата ни кара да се тъпчем с лоша храна
Когато изпитваме социална изолация и емоционален стрес, в мозъка ни се задейства системата за търсене на бързо удоволствие
Ако се борите с килограмите и въпреки това похапвате вафли, шоколад и хамбургери, не се обвинявайте много, а спешно се огледайте за нови приятели. Американски учени установиха, че има връзка между самотата и силното желание да се яде нездравословна храна. И колкото повече се самоизолираме, защото се чувстваме недобре в наедряващото си тяло, толкова то се стреми към висококалорични ястия.
Изследователи от Калифорнийския университет са провели тестове върху 93 жени, като са ги разделили на две групи. В едната са били радващи се на богат социален живот, а в другата - тези, които са се определили като самотни. Изследователите са наблюдавали различни центрове в мозъка на дамите, докато наблюдават ястия. Така са открили, че при самотните има по-голяма мозъчна активност в области, свързани с желанието за ядене, особено когато им се показват снимки на висококалорични или сладки храни.
“Когато изпитваме социална изолация и емоционален стрес, в мозъка ни се задейства системата за търсене на удоволствие и комфорт. Затова храната се възприема като форма на самоуспокоение”, казва пред британския “Телеграф” неврологът Рейчъл Тейлър. По думите ѝ жените са по-склонни към този тип емоционално хранене. Освен това самотата може да промени начина, по който мозъкът реагира на сигналите за ядене, като компроментира опитите за контрол. По тази причина на някои хора е по-трудно да устоят на нездравословни храни. На практика те стават жертва на повишено желание и намален самоконтрол. “Самотата
може да бъде свързана
с емоции като вина и срам,
които да засилят желанието за лоша храна. Съществува риск от създаване на порочен кръг, при който отрицателните емоции водят до по-нездравословно хранене, което от своя страна пък предизвиква повече вина и срам”, обяснява Тейлър.
Затова поведенческият специалист доктор Хедър МакКий съветва първо да се обърне внимание на чувствата, които водят до нездравословно хранене. Тя препоръчва да анализираме какво и как ядем в продължение на седмица. Да проследим как го избираме и какви емоции сме имали преди това. Например дали си купуваме голяма кутия сладолед, въпреки че сме сами у дома. Дали го изяждаме почти наведнъж и чувстваме ли се по-добре след това, или вината и срамът са станали още по-силни. Ако е второто, е необходимо да помислим как да превърнем това емоционално хранене в помощник, а не във враг.
“Спомнете си храни, които сте обичали като деца. Това може да е яхния или супа, които свързвате с усещане за топлина и уют и е далеч по-здравословна. Помислете и за други храни, които могат да имат същия ефект върху вашите емоции”, предлага Хедър МакКий.
Също така е много важно
да се храните редовно
и в определени часове,
тъй като по този начин се предпазвате от изкушенията на бързите и нездравословни ястия. Проучвания са показали, че планираните яденета ни помагат да правим по-осъзнат избор на нещата, които слагаме в устата си.
Разбира се, на първо място обаче, остават социалните връзки. Те са основният фактор за по-дълъг и здравословен живот. “Не е задължително да излизаме непрекъснато и да създаваме множество нови приятели. Просто трябва да се свързваме по-редовно с онези, които имаме в живота си. Може да изпратите есемес на роднина, за да проверите как се чувства и какво прави, или да напишете съобщение на приятел за нещо”, обяснява поведенческият специалист.
Изследвания са установили, че дори само един бърз разговор с приятел или любим човек дневно има значително въздействие върху нивата на стрес и щастие, което прави по-малко вероятно да жадуваме за лоша храна. Тогава допаминовият удар, който изпитвате от яденето на сладка или богата на мазнини храна, вече няма да е толкова
важен за постигане на
удоволствие и удовлетворение
Друго добро средство е физическа активност. Когато бягате, карате колело или просто се разхождате, си осигурявате големи времеви периоди далеч от хладилника и хранителните изкушения. А и спортът, подобно на приятното общуване и сексуалната интимност, води до допаминова реакция.
Музиката също задейства “системата за възнаграждения” в мозъка. Така че, ако слушате любима песен или изпълнител, може да не се сещате да бъркате толкова често в шкафа за шоколад. Доказано е, че творчески дейности като рисуване, писане, плетене и дори оцветяване водят до освобождаване на допамин и облекчаване на безпокойството и стреса. Затова и възрастните хора, които се занимават с тях редовно, се чувстват по-малко самотни. “Творческите дейности активират центъра за възнаграждение в мозъка, осигурявайки усещане за удоволствие, подобно на това, което получаваме от храната”, обяснява неврологът Рейчъл Тейлър.