Учени: Заекването е неврологично, а не психологическо състояние
Заекването е неврологично, а не психологическо състояние и финландски учени смятат, че са открили нарушената мрежа в мозъка, която може да го причинява, съобщава ЮПИ.
„Тези открития обясняват добре познатите характеристики на заекването като например двигателните затруднения при произнасянето на речта и значителната променливост в тежестта на заекването при различните емоционални състояния“, казва научният ръководител на изследването Юхо Юца, професор по неврология в Университета в Турку.
Екипът му публикува наскоро своите открития в списание „Брейн“.
Според изследователите от 5 до 10% от децата развиват заекване, а 1% от възрастните също се борят с този проблем. Президентът на САЩ Джо Байдън открито признава, че цял живот се бори със собственото си заекване.
„Някога заекването се е смятало за психологическо разстройство“, казва Юца в съобщение на университета. „С по-нататъшните изследвания обаче вече се е разбрало, че то е мозъчно разстройство, свързано с регулирането на речевата продукция“, пояснява ученият.
Но къде точно в мозъка може да се заражда заекването на даден човек, доскоро не бе известно.
В проучването групата на Юца първо се фокусира върху 20 възрастни (на възраст от 45 до 87 години), които са развили заекване след прекаран инсулт.
Въпреки че мястото в мозъка, където е настъпил инсултът, е било различно при отделните пациенти, изглежда, че всички инсулти са засегнали една определена мозъчна мрежа - за разлика от инсултите, които не са предизвикали заекване.
Тези мрежи се свързват в определени „възлови“ точки в мозъка, пише БТА.
След това екипът на Юца използва ядрено-магнитен резонанс, за да изследва мозъците на 20 души, при които не е имало инсулт, но заекването се е развило.
Те откриват, че и тази форма на заекване е свързана със същите възли на мозъчната мрежа, които са били намесени при заекването, предизвикано от инсулт.
Изследователите установяват също, че колкото по-големи са структурните промени във възлите, толкова по-голяма е тежестта на заекването.
Всичко това сочи, че заекването - независимо от причинителя, се дължи на промени в специфична мозъчна мрежа.
Възлите, които са от решаващо значение в тази мрежа, са мозъчни структури като путамен, амигдала и клауструм, разположени дълбоко в мозъка, както и връзките между тях.
„Като основни ядра в мозъка, путаменът регулира двигателните функции, а амигдалата - емоциите“, обяснява Юца. „Клауструмът, от своя страна, действа като възел за няколко мозъчни мрежи и препредава информация между тях.“
Надяваме се, че всичко това може да доведе до по-добро разбиране на първопричините за заекването, както и до нови и подобрени методи за лечението му, казват изследователите.