ДАНС спряла 400 чужденци да влязат заради риск от терор или шпионаж (Обзор)
Русия опитва да цепи НАТО, на Балканите напрежението и омразата ескалират, предупреждава агенцията
Да се наложи забрана на 393-ма чужденци да влизат в България - това е предложила само през миналата година Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), става ясно от доклада за дейността ѝ.
Страната ни поддържа специален масив за нежеланите чужденци. Отговорни за него са МВР, ДАНС и Министерството на външните работи. Именно техните ръководители решават и кой да бъде включен в списъците.
221 са чужденците, подозирани в съпричастност към терористична или екстремистка дейност, включени в масива по инициатива на ДАНС през миналата година. Административни мерки (като изгонване и забрана да влизат у нас - б.а.) са наложени спрямо 14 души за извършвана логистика или съпричастност към терористична дейност.
Други 159 няма да могат да влизат в страната, защото са определени като “носители на риск за сигурността”. Принудителни административни мерки с този мотив са предприети към други 33-ма чужденци.
В доклада са посочени и конкретни казуси на изгонени, но без да се цитират имена. Единият от тях е “пресичане на дейността на четирима руски и на двама беларуски граждани, служители на подворието на Руската православна църква в България”. Тук вероятно става дума за изгонените през септември 2023 г. руски духовници. Сред тях бе предстоятелят на Руската църква в София Васиан Змеев. Той и останалите свещеници бяха екстрадирани заради шпионаж, след като преди това ги изгониха за същото от Северна Македония.
Шестимата имат забрана да влизат в България за 5 г. Заради това посолството на Москва у нас затвори Руската църква за месеци въпреки възраженията на синода ни.
“Поведението на Русия генерира нарастващи заплахи за глобалната сигурност.
Засилват се опасенията за възможна руска агресия и към други страни
Усилва се реториката на режима в Кремъл за възможно използване на ядрено оръжие”, отбелязват от ДАНС. Оттам подчертават и че за да противодейства на санкциите и налаганата ѝ международна изолация, Русия укрепва връзките си с Иран, Китай и КНДР. Междувременно Москва се опитва да подкопава единството и разширяването на НАТО. За целта прилага хибриден подход - през проксита, информационни операции, киберактивности, специални служби, икономически и културни зависимости, миграционни канали, продоволствена несигурност и др.
Бойните действия в Украйна пък продължават да имат комплексно негативно отражение върху Черноморския регион - по отношение на екологичната сигурност, транспорта, туризма и инвестиционния климат.
“Запазва се рискът от мащабни замърсявания с трансграничен ефект
при засягане на ядрени централи, химически или нефтени съоръжения”, пишат в доклада си от контраразузнаването.
Анализират настроенията и на Балканския полуостров. “В региона се наблюдава засилен говор на омразата срещу България, включващ в отделни случаи и физически посегателства срещу определящи се като българи граждани на други държави”, пише в доклада. В началото на миналата година в Охрид бе пребит секретарят на вече закритото от властите там българско сдружение “Цар Борис Трети” - Християн Пендиков. През юни нападнаха и председателя на сдружението на българите “Шемето” в Струга Бекир Кадриески.
В Западните Балкани се запазва потенциалът за “ескалация на напрежението, съпроводена с прояви на насилие и
опити за промени на установени държавни граници”,
предупреждават от ДАНС. Сигурността в региона допълнително се усложнява и заради високата активност на организираната престъпност, нелегалната миграция, корупцията, нарушаването на върховенството на закона и “отстъпленията от демократичните принципи на фона на засилващите се авторитарни тенденции”.
В България пък чуждите специални служби имат все по-голяма роля. Те опитват да влияят на политически решения, събират информация и се насочват най-вече към ангажиментите на страната ни по линия на ЕС и НАТО. Според контраразузнаването за целите си
чуждите служби използват маргинализирани групи,
незаконната миграция и проблеми при комуникационната и информационната инфраструктура.
Специално внимание от ДАНС отделят и на проблемите с климата. “През 2023 г. в отделни региони на България качеството на атмосферния въздух остава незадоволително. Запазва се тенденцията за замърсяване с фини прахови частици от битовото отопление (с ясно изразен сезонен характер), промишлеността и транспорта. Продължават случаите на превишения на среднодневните и средночасовите норми за серен диоксид, съсредоточени в районите с въглищни централи”, пишат те. А “нерегламентиран добив на подземни богатства се осъществява и в защитени зони от “Натура 2000”.
Предупреждават и за “устойчиви проблеми при управлението на водните ресурси”. А коритата на реките и водните съоръжения не се поддържат достатъчно, това създава риск от преливане и съответно от човешки жертви и увреждане на земеделски земи, инфраструктура и др.