Кънчо Папазов, кмет на община Гурково: Започнахме активно мандата - имаме договори с МРРБ за над 10 милиона лева и привличаме още проекти
През първите години ще наблегнем на промяна на инфраструктурата
- Г-н Папазов, Вие сте за първа година кмет на община Гурково. С какво ще запомнят тази първа година Вашите съграждани?
- Община Гурково стартира ударно по привличане на проектите. Моите съграждани дори са малко нетърпеливи и очакват все по-бързо да се случват все по-хубави неща. Искам да ги успокоя, че това, което съм заявявал, ще стане. Общината вече има сключени рамкови споразумения с МРРБ за малко повече от 10 милиона лева. Тук влизат средства и за другите ни населени места - селата Паничерево, Конаре.
Осигурили сме над 2 милиона лева за реконструкзията на пътя Жълтопоп - Брестовица - Димовци, която ще започне още през това лято. Този ремонт се налага, защото все повече хора от по-големите градове си купуват стари къщи и вили в региона на Стара планина. Някои от тях са с намерението да развиват туризъм - село Лява река например къщите за гости удвоиха броя на леглата си, има оживление в това отношение.
Имаме уверение от държавен фонд "Земеделие", че ще подпишем съвсем скоро и рамков договор за над 4 милиона лева. Парите ще бъдат за инфраструктура - улици, тротоари, подобряване на детските площадки. Намерението ми е през първите 2-3 години от мандата са наблегнем на промяна на инфраструктурата. Затова и в момента проектираме главната улица на Гурково и площадното пространство пред общината и читалището. Имаме проблеми с читалищните сгради в Паничерево и Конаре, предстои ремонт на песионерския клуб в Конаре. Така че имаме много какво да правим. Но за целта се иска малко по-голям административен капацитет, затова сега събирам екип. Не е толкова лесно всичко да се случва.
- Явно работите по отношение на развитието на туризма?
- Да, в село Конаре например традиционно се провежда Празника на подправката самардала. Там се роди благотворителна идея - започнахме да събираме пари за ремонт на старата черква в селото. Събрахме малко над 4 хиляди лева - малко са, но са добро начало, нали все отнякъде трябва да започнем.
- Като заговорихме за туризъм, отколе символ на Гурково е било магарето...
- Музеят на магарето в Гурково съществува. За съжаление, клетото магаре, както го наричам, напоследък излезе от нашия поминък, от нашия живот, но въпреки това ние и занапред по един или друг начин ще отдаваме значение на този наш символ. Във всяка една от годините, в които аз управлявам общината, ще има честване, формата ще я определим. Магарето ще остане, дори и ако трябва да си внесем магарето от други населени места. Традиционното ни биорали с магарешки каручки е през септември. С известно прекъсване то се провежда от 1971 година насам.
Сега се готвим за друг празник - на 15 юни Гурково е домакин на празника "Балканът пее", в който ще участват самодейци и официални лица от 6 балкански градчета. Ще започнем с шествие на всички участници, след това те ще се изявят на сцената на площада.
Тази година, през септември, се навършват 50 години, откакто Гурково е обявено за град и всички прояви тук минават под знака на тази годишнина. По едно съвпадение празникът "Балканът пее" също навършва 50 години.
- Преди празниците винаги са делниците, икономиката. Какъв поминък е характерен за Вашия край?
- По отношение на икономиката мога за сравня нашия общински център със съседите от Николаево и Твърдица. Имаме един голям производител, в който работят между 600 и 700 души. Фирма "Булметал" е структуроопределящо предприятие не само за общината, а за българската икономика в сферата на металните опаковки. Но няма и да скрия, че трудно се намират работници за него - хората пътуват от 30-40 километра, за да работят тук. Затова и на работа при нас имаме 22 непалци, работници от бившите съветски републики.
В същото време нашите хора са масово на гурбет в Нидерландия, Англия, Германия. Може да изглежда като мираж на този етип, но ние като община ще положим усилия с развитието на инфраструктурата да дадем възможност на евентуални бъдещи инвеститори да погледнат към нашето балканско градче. Поне на първо време - с нови технологии, които не изискват много работна ръка. Ако пък тези инвеститори успеят да убедят нашите гурбетчии да се върнат, за да живеят и работят по родните си места, ще бъде чудесно.
Традиция за Гурково е розопроизводството, и въобще отглеждането на етерично-маслодайни култури. Общината ни с всичките си населени места остава част от Розовата долина, макар че в миналото тя е имала по-трайно и по-значимо масто в нея. Може би през последните години Гурково отстъпва от гледна точка на нови розопроизводители, някои от възрастните поостаряха и се отдръпнаха. За съжаление, новото поколение не се насочва към запазване на тези традиции, но все още в района освен рози се отглежда и лавандула.
Розопроизводителите на територията на община Гурково са над 90 човека, някои от тях - регистрирани. Сред тях е и най-старият действащ производител на рози в цялата Розова долина - нашият съгражданин Вълчо Вълчев, който през септември ще навърши 95 години.
Само преди дни в общината имахме свой Празник на розата. Тогава връчих на бай Вълчо специален приз като на пазител на традициите в производството на рози. Освен с прочутото си трудолюбие и успехи, този човек пази ревностно тънкостите на този поминък, които вече е завещал на внуците си като на продължители на традициите. Като успешни производители на рози грамоти получиха и други наши съграждани - Симеон Костадинов, Ивелин Пашов, Петър Костадинов.
Получихме и писмо с поздравления от служебния министър на земеделието Георги Тахов, в което той пише: "Ценим и подкрепяме усилията и труда на всички розопроизводители и преработватели, които с грижите си спомагат вековните традиции и богат опит на България да бъдат съхранени. Такива са и основните приоритети на политиката на Министерството на земеделието и храните за успешно прилагане на действащия закон за маслодайната роза и за подпомагане в сектора".
Тогава заваля дъжд и аз пожелах на своите съграждани да не приемат дъждовните капки като сълзи, символ на къртовския труд в розовите градии, а катоасимвол на късмет. Уверих ги, че в Гурково ще продължим с проявите за утвърждаване и запазване на културната и икономическа идентичност на района.
А на младите показахме как се варят гюлова ракия и сладко от първите розови листенца, набрани рано сутринта.
Тогава благодарихме и на общинското ръководство, начело с тогавашния кмет Стоян Бонев, които през 2004 г. са подготвили и провели първия Празник на розата в Гурково с много ентусиазъм и желание за нова визия на града.