С него винаги бях спокоен, че знае какво да направи, че знае отговора и на този въпрос
За първи път видях Борислав Зюмбюлев през септември 1994 г. Седеше пред един компютър в Полиграфическия комбинат, облечен в черно кожено рокерско яке с капси, с което после се оказа, че много се гордее, и коментираше тогавашната политическа ситуация без никакви задръжки.
"Този си мисли, че всичко знае", си казах, клатейки глава. Впоследствие се оказа, че Зюмбюлев наистина знае всичко! От политика, спорт, рецепти за готвене, непроизносими имена на вулкани, планини и реки до най-модерните поп парчета в Южна Корея. Не знам как го правеше, но наистина беше отлично осведомен по всички въпроси. Помнеше всичко, което прочете, чуе и види, имаше отговор за каквото и да го попиташ, и този отговор винаги беше правилният.
И което беше най-ценното - знаеше как да навърже цялата тази информация по някакъв невероятен негов си, Зюмбюлевски начин и да измисли нещо, което не може и да мине през главата на някой друг.
В следващите години Борислав Зюмбюлев стана един от най-добрите ми приятели. Седяхме на едно бюро с два стола, ползвахме на смени един и същи компютър, играехме заедно с по една ръка електронни игри, допушвахме си един на друг цигарите. Ходехме заедно в командировки, по гостита, заедно пишехме репортажи, той нощуваше у нас, аз - у тях. И през цялото време, където и да отидехме, каквото и да правехме, в колкото и сложна ситуация да попаднехме, бях напълно спокоен, че Зюмбюлев е до мен и знае какво да направи. Че знае отговора и на този въпрос. Така беше винаги!
Днес Борислав Зюмбюлев ни напусна. Отиде на едно по-добро място, където, сигурен съм, също ще има кой да се възползва от неговата ерудиция.
Сбогом, приятелю! Обичаме те!
Б.Р. Николай Пенчев е главен редактор на "България днес"