Краевед разкри заплахите и насилие при колективизацията на земите в монтанско
КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Краеведът Лилия Гигова от Монтана осветли тема табу от близо 80 години у нас за насилствената колективизация на земите след 9 септември 1944 година. Тя се е поровила в архивите и изтъкна вчера в проучването си на краеведските четения в Монтана ужасяващи подробности. Политиката на принуда и изнудване преобладавала при сформирането на ткзс-етата,. Хората, които отказвали да дадат земите си били наричани били обявявани за врагове на народа. Насилствената колективизация в Българското село от април 1945 г. е приложена по съветски образец по инициатива на БРП ( к). За нейното осъществяване се прилагат многообразни форми на насилие. Най - напред то е насочено към по-богатите селяни, т. нар. "кулаци". Така например в с. Вълчедръм, (днес град), е оградено с телесна мрежа място, наречено "Бухенвалд", където са изпратени на принудителна работа 40 селяни, набедени че не искат да дадат земите си.
В с. Долна Вереница агитаторите, водени от духова музика и с петромаксови лампи, влизат през нощта в дворовете на кулаците. Там те играят хоро, скандирайки: "Кой не е в купо, главата му на трупо", "На кулако-кривако". В агитките най- активни са комунистите. По повод последвалите престъпления група селяни от с. Николово подписват обръщение и се опитват да го връчват в английската легация. Намерението им е осуетено, тъй като в София са арестувани. Посочените случаи са една много малка част от извършените репресии. Процесът на колективизация е пришпорен в началото на 1958 г. Целта е на предстоящия конгрес на БКП да се даде отчет, че в България социализмът е победил окончателно.