Д-р Дечо Дечев: Държавата не може да издържи без частните болници
НЗОК има договор с 384 лечебни заведения към края на 2023 г., като 50-55 от тях поемат 75% от целия обем медицински дейности, а за останалите 329 остават една четвърт от дейностите. Това каза в парването „Лице в лице“ по бТВ директорът на болница „Св. Иван Рилски“ и бивш управител на НЗОК д-р Дечо Дечев.
Той поясни, че сред тези 55 лечебни заведения има и частни, които се справят много добре. И обясни, че „нито едни частник няма да си позволи да назначи поредния политически парашутист, ако той няма експертни качества“, защото гони определени резултати.
„Определен брой на болниците не означава непременно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се определя по коренно различни критерии. Държавите, които са успели да постигнат добри показатели, ги постигат не в продължение на една или две години, а на десетилетия“, каза още той.
Д-р Дечев даде и пример. „През 1939 г. средната продължителност на живота у нас е била 59 години. През 1989 г. тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса, как се получава това, след като в онези години населението не е имало достъп до високи технологии и нови лекарства. Веднага ще отговоря – добра организация на здравеопазването“, поясни той.
Директорът на болница „Св. Иван Рилски“ призна, че преди няколко десетилетия една от основната част от работата на лекарите е била да правят постоянни профилактични прегледи по предприятията. Според него тогава всеки българин е имал еднакъв достъп до здравни услуги – нещо, което се е променило след 1989 г.
„Имаше и протокол за взаимодействие между болниците, т.е. ако в едно лечебно заведения преценят, че нямат ресурс за лечението на даден пациент се вика консултант или болният се прехвърля в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, защото влязохме в друг модел на здравеопазване“, каза още той.
Д-р Дечев коментира и темата с разкриването на частните болници у нас. „Аз съм от хората, които винаги съм твърдял, че не бива да се преминава една червена линия на участието на частните болници в лечебния процес, но при условие, че държавата си седи зад ангажимента да осигури на българите достъп до качествени медицински услуги“, обясни той.
Той посочи, че до преди 15 г. частното здравеопазване не е оказвало такова влияние върху здравния сектор, защото е било значително по-слабо развито. „Тогава не водехме дебат дали имаме, или нямаме нужда от частни болници. Сега нещата са коренно различни – определено и категорично държавата днес не може да се справи само и единствено с наличните си болници“, категоричен беше той.
Директорът на болница „Св. Иван Рилски“ коментира също така обезпечеността на болниците с кадри и апаратура. Той изрази съжаление, че тенденциите са за съсипване на държавните болници, без да се ангажира с отговор на въпроса дали това се прави умишлено, за да се развиват по-добре частните клиники.