Българите харчат най-много за храна, в Европа и САЩ - за жилището (графика)
За година сумата, която оставяме всеки три месеца в супермаркета, се вдигна от 1442,10 на 1581,72 лева
Един от най-важните показатели за благосъстоянието на хората в една държава е какъв дял от разходите им отиват за стоки от първа необходимост. Колкото по-голям е той, толкова по-лошо е състоянието.
В България разходите на домакинствата за храна винаги са били най-високите от всички, но в условията на пандемията, а и след това при пика на инфлацията те се увеличиха още повече, надминавайки 30%. През последното тримесечие на 2023 г.
за първи път от години насам паднаха под
тази граница и са 29,9%
Разпределението на потребителските разходи в ЕС и САЩ е почти обърнато – там на първо място са парите, давани за жилището.
Средният за ЕС дял на разходите за храна се движи около 15% през последните години. По-висок е единствено в страните от Централна и Източна Европа, но и там с изключение на Румъния винаги е бил поне с около 5 процентни пункта по-нисък, отколкото в България.
През последните десетилетия в САЩ този дял винаги се е движел около 40%. Средната месечна сума е 1000 долара, а за хората, които живеят под наем – 808 долара. Това е следствие от факта, че 66% от американците плащат ипотека за дома си и тя увеличава силно тези разходи. В ЕС за жилището отиват 25-26% от парите.
В България делът на разходите за обзавеждане и поддръжка на дома е 4,7% и в момента средно това са 247 лв. за последното тримесечие на 2023 г. Като се добавят и парите за сметки за вода, ток, отопление, този процент се вдига на 16,1 на сто, а
сумата набъбва до 849 лева
У нас тези разходи се повишават напоследък и като абсолютна сума, и като дял от общите. Преди пандемията делът им беше около 3,5%, но когато хората останаха по домовете си през 2020 г., веднага скочи на 4% и продължи да се увеличава и след това заради повишаването на енергийните цени.
Нещо подобно се случва и парите за облекло и обувки. През 2019 г. българското домакинство харчеше средно между 91 и 95 лева на тримесечие, за да се облече и обуе. Но в условията на пандемия, когато събирането на публични места бе ограничено, тази сума падна на 66 лв. Впоследствие започна да се увеличава и в момента е 220 лв. на тримесечие.
В структурата на разходите също се увеличи – от 3,3-3,5% по време на пандемията на 4,2% сега.
Но това е все пак по-малко, отколкото в някои други европейски държави. В Естония 7% от общите разходи са за облекло, а в Италия и Португалия отделят 6%, при това те са по-високи и като абсолютна сума.
Американците дават 3,1% от парите си за облекла и обувки и според тяхната статистика този процент не се е променил съществено от десетилетия. Обяснението е в доста ниските цени на тези продукти на американския пазар. Пазаруването онлайн също допринася за евтини стоки.
Доклад на консултантската компания Piper Jaffray, публикуван наскоро, например показа, че американските тийнейджъри са намалили с 3% за последната година разходите си за облекло.
Всъщност се оказва, че
за момчетата най-голям дял
от парите отиват за храна – 23%,
докато при момичетата за облекла - 27%, докато храната е на второ място. При дрехите съотношението е обърнато. Но за обувки момичетата харчат средно годишно по 300 долара, а момчетата – по 360 долара.
Пандемията промени съществено разходите за здравеопазване навсякъде по света. У нас за болнично лечение, лекарства, зъболекар и т.н. разходите за първи път надхвърлиха 300 лв. на тримесечие по време на пандемията и към момента са 345,22 лв. Това представлява около 5-6% от всички разходи, докато в САЩ този дял е над 8% по време на пандемията и 8,2% сега. Но американците дават приблизително 5 хиляди долара годишно за здравно осигуряване, застраховки, болнично лечение, лекарства и стоматология.
В ЕС парите, които се дават за здраве, са най-много във Франция – 10%, следвана от Германия – 9,7%, и Словения – 8,6%.
Има само един разход, по който българите са
сравнително по-добре от американците
и това са парите за транспорт. В САЩ те са на второ място по дял от 15,9%. В пари това са 9500 долара годишно.
У нас тези разходи трайно са около 7,5% и само по време на пандемията леко паднаха, но в момента са пак на същото ниво. В абсолютна сума това са 391 лв. на тримесечие. Преди пандемията българинът харчеше по 186 лв. на тримесечие, но значителното поскъпване на горивата, а напоследък и на самолетните билети увеличи сумата.
Най-силно увеличение обаче има у нас при разходите за култура и развлечения. Билетите за футболни мачове поскъпнаха с десетина процента, за кино – двойно, а за някои концерти гонят фантастични доскоро стойности – 300 и дори 500 лева за най-нашумелите звезди.
Разходите за свободното време на българина, които са били 72 лв. месечно до лятото на 2022 г., през следващата година бяха вече 100 лв.
Увеличението от 50% и по-голямо
от това е при храните
Делът на тези разходи през лятото на миналата година стигна 9,2%, но през зимата отново паднаха до 4,5%.
Икономистите наричат такива цени еластични, защото това не са стоки от първа необходимост. Нееластични са цените на хляба, лекарствата, тока, бензина, защото колкото и да поскъпнат, потребителят ще продължи да ползва тези стоки.
Но в Швеция например 18,7% от разходите на домакинствата са за култура и свободно време, във Великобритания - 13,1%, а в Австрия – 11,5%. В първите две държави делът на тези разходи е дори по-голям от този за храна.
Хората готови да дават повече пари за коли, техника и ремонти
На село се оказват по-големи оптимисти за
икономиката в сравнение с хората от градовете
Българите са готови да дават повече пари за големи покупки, чувствайки повече сигурност за бъдещето си. Това показва последното изследване на НСИ за потребителските нагласи.
Последната анкета отчита увеличение на готовността в следващите 12 месеца за разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба като жилищно обзавеждане, телевизори и друга битова техника, както и за покупка на кола и за подобрения в дома.
Данните на статистиката показват, че има повишение в общия показател на доверие на потребителите през април 2024 г. с 1,5 пункта в сравнение с януари. Оценката за развитието на икономическата ситуация в страната през последната година също бележи известно подобрение.
Потребителите обаче не усещат поевтиняване на живота, защото твърдят, че и през последните дванадесет месеца има покачване на цените, но с по-слабо темпо. Същевременно инфлационните им очаквания за следващата една година се засилват.
В сравнение с януари има намаление на негативизма в оценките за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последната година. Прогнозите за следващите дванадесет месеца остават благоприятни.
Донякъде изненадващо се оказва, че хората, които живеят в селата, са по-големи оптимисти от тези в градовете. Например населението в селата дава по-благоприятна прогноза за развитието на икономиката на страната в следващите 12 месеца, за разлика от това в градовете, където са малко по-песимистично настроени в сравнение с три месеца по-рано.
По отношение на безработицата през следващите дванадесет месеца прогнозите на всички са, че вероятно тя ще се увеличи.