Защо швейцарското правило ще вдига с малко пенсиите през следващите 3 г.
Минималната ще е 671,96 лева, а средната - 1022 лева през 2027-а. Таванът ще замръзне на 3400 лв. дотогава
Добрата новина, че инфлацията пада, удари формулата, по която пенсиите у нас растат.
Швейцарското правило ще ги вдигне от 1 юли с 11%. Така минималната ще се вдигне от 523,04 на 580,57 лв. Социалната за старост ще се увеличи на 307,07 лв., а средната ще достигне 883,14 лв. През следващите 3 г. обаче пенсиите ще се вдигат с много по-нисък процент, показва конвергентна програма на Министерството на финансите.
Прогнозата е от 1 юли 2025 г. пенсиите да се вдигнат с 6,6%,
като минималната ще стане 618,89, а средната - 941,43 лв. За 2026-а пък швейцарското правило ще даде 4,6% ръст, или минималната пенсия за стаж и възраст ще е 647,36 лв., а средната 984,74 лв.
Най-малко ще е увеличението през 2027 г. - 3,8%. Това означава 671,96 лв. минимална и 1022,16 лв. средна пенсия. Максималната ще замръзне на 3400 лв. и за следващите 3 г.
Основната причина за по-малкия процент е, че средногодишният темп на инфлация ще се забави до 2% през 2026-а и 1,9% през 2027 г. А швейцарското правило е равно на сбора от 50 на сто от нарастването на доходите и 50 на сто от индекса на потребителските цени.
То е въведено с чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване през 2000 г., а отгова е променяно 7 пъти. През годините е отчитало различни проценти на инфлацията и средния осигурителен доход. През 2005 г. съотношението между инфалцията и средния осигурителен доход е 75:25 процента. Сменяла се е и датата на прилагането му - от 1 януари на 1 юли. От 2007 г. се залага сегашното правило.
Така през тези 17 години средната пенсия се е вдигнала от 171,62 лева през 2007 г. до 784,48 лева през миналата
Или общото увеличение на парите на възрастните, откакто правилото се прилага в този вид, е с 612,86 лв. Последното предложение за модифицирането му бе през 2022-а и дойде от ПП. Те предлагаха то да отразява или само 100% от ръста на инфлацията, или този на осигурителния доход. Това обаче така и не се прие окончателно от парламента.
Освен това швейцарското правило не се прилагаше в пълния си вид през годините. От 2017 до 2019 г. бе решено пенсиите да се вдигат през стажа. Тогава целта беше да се увеличава постепенно тежестта на всяка година труд. Затова за 2017 и 2018-а правилото бе прилагано към този процент, а не към размера на пенсията. На практика за тези три години е правено преизчисление, подобно на това от 25 декември 2021 г., когато процентът бе 1,35.
За 2017-а тежестта на 1 година стаж е определена на 1,126. За 2018-а бе 1,169, за 2019-а - 1,2.
Освен това обаче през 2018 и 2019 г. бе прилаган фиксиран процент на увеличение - 3,8% за 2018 г. и 5,7% за следващата година, като за пенсионера оставаше по-благоприятното увеличение (или през стажа, или през процента).
В законите за бюджета на ДОО за 2010, 2011 и 2012 г. тези години бяха обявени за “нулеви” и не беше извършено осъвременяване на трудовите пенсии по чл. 100 от КСО, считано от 1 юли на съответната година.
Ако погледем справката през годините, ще видим, че швейцарското правило било най-ниско през 2015 г.- 1,9%. През 2013 г. е 2,5%, а година по-късно - 2,7%. Скромно е и през 2016-а, когато е 2,6%. А през миналата година е достигнало и най-високата си стойност -12%.
Редица експерти са призовавали за промяна
на швейцарското правило. Причината е, че то е валидно за държави, които имат относително устойчив икономически растеж и ниска инфлация. През последните години у нас се наблюдават много сериозни промени в доходите. През 2001 г. средният осигурителен доход е 242 лв., а през 2023 г. вече е 1445,55 лв., или има почти 6 пъти увеличение. А швейцарското правило може да даде увеличение от около 3 пъти за същия период. Тоест то не може да отрази голямата разлика, която се получава в ръста на доходите и респективно в средноосигурителния доход.
Швейцарското правило е замислено и с идеята да компенсира по-рано пенсиониралите се хора с осъвременяването на парите им всяка година, но за България, която все още е в преходен период към напълно развита пазарна икономика, това води само до тази голяма ножица между старите и новоотпуснатите пенсии.
Както “24 часа” писа, пенсиите в ЕС се вдигат спрямо размера на инфлацията, доходите или в комбинация от тези два показателя. Приема се, че осъвременяване, базирано на ръста на доходите, е по-благоприятното за пенсионерите, но и по-скъпото решение. Подобен подход е възприет в държави като Дания, Нидерландия, Люксембург, Латвия. Осъвременяване само по ръста на доходите е възприето единствено в Австрия, Унгария, Франция, Италия.
В 14 държави се прилага смесен подход - отчитат се инфлацията и доходите, но процентите са различни - 80/20, 70/30, 60/40, 50/50 и 30/70. Чехия като нас прилага правилото 50/50, но спрямо средната пенсия, а с отделна формула се подкрепят ниските.