Велики вторник е
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите и тази за десетте девици.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".
Днес почитваме Св. ап. Яков Зеведеев. Св. Донат, еп. Еврийски.
Светият апостол Яков е един от дванадесетте апостоли на Христос. Когато Исус го повикал, той оставил рибарските мрежи и семейството си и тръгнал след него. След като приел Светия Дух на Петдесетница, апостол Яков проповядвал евангелието по разни краища на света, та чак до Испания. Като се върнал оттам, евреите го посекли в Йерусалим. Тялото му било отнесено в Испания, а на гроба му и до днес се случват чудеса на изцеление.