Ал Пачино: От уличен побойник до холивудска легенда (Видео, снимки)
Алфредо Пачино вече е на 84, облича се в черно, кара скъпи коли. Има къща близо до Ню Йорк с миниголф и игрище за минитенис. По-активен е в тъмната част на денонощието. Рядко дава интервюта и отказва да говори за личния си живот. Иска хората да не свързват героите му с неговата лична история. Казва, че е труден характер, но и че е от тези, които като влязат в една стая, я пълнят с присъствието си. Сега.
А преди?
Животът му не е лек. Малкият Алфредо, заедно с майка си и многото й роднини, живее в Бронкс, в изключително престъпен район. Баща му ги напуска и те никога нямат достатъчно пари. Самият Ал споделя по-късно: "Малко познавам баща си. След майка ми се е женил още четири пъти. Дали не го е правил по навик и дали и аз самият не съм плод на такъв?" Определено не са били толкова близки, но за сметка на това много обича майка си.
Както споменахме, за съжаление, средата, в която израства, го кара да кривне от пътя. Научава се да се бие, пропушва на 9 години, на 10 дъвче тютюн, на 13 пуши марихуана и започва да пие. Слава Богу, никога не взема твърди наркотици. Захваща с каквато и да е работа, защото по това време професията "актьор" звучи прекалено далечна, въпреки че всички забелязват у него артистичността, която носи и неслучайно хората в обкръжението му го наричат "актьора". Той често влиза в роли и умее да имитира герои от пиеси.
Всъщност истински по актьорството се запалва на 14, когато гледа "Чайка" на Чехов, играна от пътуваща трупа в клуб в района, в който израства. Освен това Ал показва и потенциал за развитие, тъй като е приет в авторитетното Висше училище за изкуства. Да, но ученето не му върви. Зарязва училището на 17 въпреки несъгласието на майка си. Те дори се скарват и той бяга от дома си. Живее, където намери.
По-късно описва скитническия си живот така: "Бях като в комуна. Бачкал съм в зарзаватчийница, дрогерия, супермаркет. Минах период на хиперактивност, удавена в уиски и цигари. По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях. Бях пощальон, чистач, продавач на обувки, хамалин, разпоредител." Работи и като домоуправител, а парите отиват за алкохол.
Първият си хонорар като аматьор-актьор е от 25 долара, които печели от ъндърграунд пиеси. И пак: "Помня как отидох в бара, взех си едно мартини и един сандвич и все още имах пари. Почувствах се богат."
Осъзнава обаче че този начин на живот е до време и решава все пак да се вземе в ръце. Кандидатства в Actor"s Studio, където първоначално го отхвърлят. Приемат го четири години по-късно, а там му преподава режисьорът Лий Страсбърг.
В началото на 60-те е първият пробив на Пачино на театрална сцена. Играе в пиеса на Стриндберг, режисирана от негов приятел. "Беше ми толкова хубаво да играя и да съм на сцена, че нямах нужда да правя нищо друго. И въобще не ми пукаше дали ще ми плащат, дали ще печеля. Плащаха ми малко, спях в театъра, защото пак нямаше къде."
Първата си истинска роля приема чак на 29 години. И това е добре. Защото след "Аз, Натали" го обявяват за обещаващ млад талант. След това участва и в "Паника в Нийдъл Парк", където играе наркозависим. Тогава го забелязва не кой да е, а Франсис Копола, който го кани за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът".
И не само го кани, но и настоява пред филмовото студио и продуцентите да изберат точно него. Той иска сицилианският Майкъл да прилича повече на чернокосите мъже, родени в Южна Италия. Затова отхвърля актьори като Робърт Редфорд, Джак Никълсън или Уорън Бийти. Но Пачино не отговаря на изискванията на продуцентите заради ниския си ръст и бледото представяне до този момент. Казват, че решението на Копола да го избере е било разбрано след заснемането на сцената на първото убийство, извършено от Майкъл - младият актьор го прави с такъв адски пламък, че никой не се съмнява повече в кастинга на режисьора. И така от 25 долара Ал започва да печели по 35 хиляди. Блестящо превръщайки се в безмилостен мафиотски бос.
Докосващ публиката, актьорът се превръща и в номиниран за "Оскар", но уви, за второстепенна роля. Ал не оставя нещата така и пренебрегва церемонията, защото му е болно, че академиците смятат неговия Майкъл за второстепенен герой и цялото внимание се насочва към Марлон Брандо. Той все пак получава заветната статуетка, но едва след 20 години и от осмия опит за превъплъщението си на сляп пенсиониран военен в драмата "Усещане за жена".
Общо взето актьорът не си губи времето в преследване на кариера. А неговата реплика: "За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време", определено го доказва.
А какво да кажем за личния му живот?
Безспорно най-голямата му любов е актрисата Джил Клейбърг. Среща я на репетициите на постановката The Indians Wants The Bronx и почти веднага се нанася в дома й. "Бях на 32, бях с Джил и не много в час. Като плувец, който се мъчи да се качи на близък сал. И един път лежа във ваната след тридневен запой... Джил влиза, присяда и казва: Изведнъж се почувствах самотна, а ти си пиян... Настръхнах. Все едно ми се замъглиха очилата или се беше оказало, че чистачките на колата не действат", казва Ал, който признава, че любовта му си е отишла заради пороците с алкохола. Неслучайно той самият признава за себе си: "Моите слабости? Ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо."
Съдбата обаче не го оставя ерген. Малко преди ерата на 90-те той отново се задомява. Този път с преподавателката му по актьорство Джан Терънт. От тяхната любов се ражда дъщеря им Джули Мари. Малко след това се появяват още две деца, но не от Джан, а от актрисата Бевърли Д'Анджело. Пачино обаче не спира дотук. Все пак никога не е късно да станеш отново баща. На 83-годишна възраст легендарният актьор посреща и четвъртото си дете. То е от 29-годишната му приятелка Нур Алфала. Самата тя явно има слабост към по-възрастни и известни личности, защото на 22-годишна възраст има връзка със 74-годишния тогава Мик Джагър.
Към днешна дата легендата може да направи реална равносметка на живота си, пише dir.bg. От позицията на многото години, прекарани по филмовите студия и площадки, той осъзнава кое осмисля живота му.
"Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда."