38 години от ядрената трагедия в Чернобил
Криха и лъгаха за опасната радиация - едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим
В 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 година в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България.
Взривява се горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война.
Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.
Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. Статистиката обаче мълчи колко от тях умират заради облъчването.
С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
За съжаление, България също е сред потърпевшите страни. Според историци и изследователи в нито една от тях информационното затъмнение за опасната радиация не е толкова силно, колкото у нас, Затова, че властите криха и лъгаха за случилото се в Чернобил и не взеха никакви мерки да предпазят населението, с основание се смята, че това е едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим, защото засегна живота и здравето на хората.
Радиационният облак идва над България на 1 май, но властите не отменят манифестациите в страната. Не се съобщава за опасността на населението, но за номенклатурата е осигурена чиста вода, следи се в храната им да няма и минимални дози радиация. Властите допускат и втори пик на замърсяване година след взрива - млякото и месото стигат нива на радиация, близки до тези от първия пик през май 1986 г., защото не са закупени чисти фуражи.
"В три поредни съобщения от 2, 4 и 6 май 1986 г. от името на Комитета за изследване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) в "Работническо дело" излизат официални съобщения, че всичко е под контрол и никаква опасност няма.
На 7 май, когато с половин уста признават за радиацията, шефът на КИАЕМЦ Иван Пандев лъже безочливо по телевизията, че "изкуствената аерозолна радиоактивност през периода 1951-1963 г. е превишавала приблизително 1000 пъти тази, която се съдържа във въздуха в настоящия момент", разказва за "Дойче веле" изследователят проф. Димитър Вацов.