Във филма на Мариана Биолчева “Принцът и просякът” книгите надвиват мутрите
- Четенето наистина винаги е на мода, то ражда личната съпричастност, казва режисьорката Мариана Евстатиева - Биолчева
Отиде си и Мариана Евстатиева-Биолчева, една от най-големите режисьорки на българското кино. Тя беше от поколението, което имаше шанса да излезе в чужбина, да види как се правят истински филми и да го пренесе в родината.
Родена е в Габрово. Завършва кино- и телевизионна режисура в Лодз, Полша, през 1971 г. Още с документалните си филми, заснети след завръщането й, показа, че България вече има нов талантлив творец. От 1972 до 1990 г. работи в Студията за игрални филми в София. От 1996 г. преподава режисура в Нов български университет.
Снимала е над 30 игрални, късометражни и документални творби, по-известни сред които са "Тигърчето", "Мигове в кибритена кутийка", "Похищение в жълто" и др. Доказано име във филмите за деца, носителка на множество престижни награди от цял свят за "Дяволското оръжие", "Горе на черешата", "Търси се съпруг за мама" и др.
Имах щастието да работя два пъти професионално с Мариана. Първият беше през 2004 г. при заснемането на филма "Принцът и просякът" по романа на Марк Твен. Режисьор е Мая Даскалова.
Снимките бяха на брега на морето край Царево. Група от десетина деца тормозеха един старец - късаха книгите му и ги хвърляха в морето. Синът ми Павел беше 6-годишен, най-малкият в детската банда.
Да се снимат деца, е изключително трудно. Хубавото е, че те са искрени и първични, просто играят себе си. Лошото е, че лесно губят концентрация, бързо им доскучава и стават трудни за снимане.
При Мариана нямаше такива проблеми. В началото не можех да разбера как работи с малките актьори, с какви думи и напътствия ги омагьосва и ги кара да са истински. А имаше и дъждовни дни, което допълнително затрудняваше работата.
Някъде по средата на снимачния процес разкрих загадката. Мариана просто много обичаше децата и те чувстваха това. И й се отплащаха. Тя нито веднъж не се скара на дете от групата. Гушваше "виновника" и кротко и търпеливо му обясняваше какво се иска от него.
Е, имаше и един по-особен ден. Запомнил съм го, защото "главен герой" в него беше синът ми Павел. Дълго време редяха един кадър. Беше жега. Децата се изнервиха да стоят по местата си, откъдето трябваше да атакуват очакваните мутри с бомби от кал. Трябваше да са домати, но продуцентът беше решил да направи икономии.
И в момента, когато прозвучаха командите "Камера. Работи, се чу гласът на Павел: "Коте, я дай една биричка!" Мисля, че имаше подобна телевизионна реклама. Всички избухнаха в смях, а Мариана стисна зъби. Очаквах най-после да избухне. Имам чувството, че преброи наум до 10. Каза само - край на снимките, продължаваме утре с този кадър..."
Втория път с Мариана работихме заедно като сценарист и режисьор. Проектът ни "Людмил и Руслана" спечели на сесия в БНТ и тя започна да го снима. Събра елитен отбор актьори - Стефка Янорова (нейно откритие за киното), Елена Петрова, Константин Цанев, Веселин Калановски, Юлиан Вергов, Яна Маринова и др.
Никакъв скандал не избухна по време на снимките. Защото и тук като в "Принцът и просякът" Мариана обичаше актьорите. Това беше основният ключ към представителите на капризната актьорска гилдия.
"Людмил и Руслана" беше лебедовата й песен. Оттегли се от снимачната площадка с достойнство. Веднъж се пошегува, че след като е изчела най-важните книги на своето време, вече ще чете само криминалета.
- Как се снима филм след 13-годишна пауза? Предишният ви филм "Здравей, бабо" излезе през далечната вече 1991 г., останала в историята с премиерския призив: "За бога, братя, не купувайте!".
- Наистина това е голяма пауза, когато става дума за снимането на игрални филми. Но аз не съм бездействала. В този период заснех четири документални филма и един сериал за БНТ - "Писма на един дакел". Започнах и да преподавам кино и телевизионна режисура в Нов български университет, защитих доцентура, а през 2002 г. - и професура.
Така че премиерският призив "За бога, братя, не купувайте!" при мене не се трансформира в "Не правете нищо".
Напротив! Но за съжаление, много от колегите ми изпаднаха в депресия, а и пари за филми нямаше. Този проблем все още не е решен.
- Защо "Принцът и просякът"? Георги Мишев се пошегува, че заради коректност към Марк Твен би трябвало да бъде поне "Просякът и принцът".
- Филмът "Принцът и просякът" използва сюжетната съпоставка между две момчета - богато и бедно. Не смятам, че е некоректно използването на заглавието на Марк Твен. Има хиляди постановки на "Хамлет" и те си се казват така. Макар че са интерпретация и трактовка на съвременни автори. Не съм чувала за "Моят Хамлет" или "Хамлет според мене".
- За какво се разказва във вашия филм "Принцът и просякът"?
- На брега на морето в къща, пълна с книги, живее странен старец. Местната детска банда постоянно го тормози, къса книгите му и ги хвърля в морето.
Съдбата събира при стареца богато и бедно момче. Богатото е избягало от баща си, истински днешен бос, защото вижда нещо ужасяващо. Бедното има само майка и е дошло в големия град да учи музика. После мутрите на боса пребиват стареца и бедното момче, а детската банда храбро се опълчва срещу насилниците. И когато те подпалват колибата, малчуганите се хвърлят в пламъците и с риск на живота си спасяват книгите.
- И с този си филм вие искате да разкажете една житейска история през погледа на деца. Защо?
- Преди години едно американско изследване разкри, че децата са най-добрите прогностици, защото възприемат света спонтанно и интуитивно. А и аз винаги съм гледала на киното за деца като на кино за съвременността.
Винаги са ме привличали онези процеси в обществото, които стават в момента. Точно с това ме привлече и сценарият на Мая Даскалова - с отношението си към проблемите и конфликтите, които се случват в днешното ни общество, в днешния ни свят. А обществото ни, за мое голямо съжаление, пак се раздели на бедни и богати.
- И историята на Марк Твен пак е актуална?
- Точно така, и то особено за децата. Едни имат всичко, което си пожелаят, че дори малко отгоре, други с огромна мъка си набавят дори най-елементарни неща, а понякога ги и нямат.
Реших се да снимам тази съвременна история, защото тезата й е много хуманна и благородна. В историята е заложена вечната идея за доброто. Виждаме как злото ражда зло, но пък злото може да роди желание за човещина и подкрепа, може да обедини хората в съпротива срещу него.
- Какво най-много искате зрителите да разберат и да запомнят от този филм?
- Иска ми се филмът да се хареса и на малките, и на възрастните, които са ги довели на кино. Зрителите да се замислят за стойността на нещата около нас. Достатъчни ли са само парите, за да е човек щастлив? Моралните призиви на филма са към доброта, съпричастие и съчувствие, към обич и състрадание, които са по-силни от жестокостта и насилието.
- Кога ще е премиерата на филма? И какво ще е самочувствието ви, след като ще се прожектира в компанията на толкова американски екшъни и комедии в столичните кина?
- На "София филм фест" филмът имаше само една закрита прожекция за журналисти. Премиерата на "Принцът и просякът" предстои. Колкото до конкуренцията от американските филми - мисля, че всеки, който обича и цени българското кино, ще влезе да види нашия филм. Новите съвременни български филми са рядкост и се надявам да има интерес към нашата лента.
- И във вашия филм има мутренски бос, пазен от бодигардове мутри. Притеснява ли ви евентуалната критика, че този "герой на нашето време" вече е доста банализиран?
- За съжаление, мутрите са част от нашия съвременен живот и борбата с тях би била много по-ефективна, ако моралното и нравственото равнище на хората беше по-високо и по-зряло.
В нашия филм мутренският бос има властта на парите, но тя е недостатъчна да върне сина му при него. Добротата и човечността са тези, които побеждават.
- "Книгите са винаги на мода" е логото на новата кампания на "24 часа". Книгите заемат особено място във вашия филм, какво е посланието ви чрез тях?
- Иска ми се децата да разберат, че удоволствието и радостта от прочитането на една хубава книга са незаменими!
Мисля, че възпитанието и създаването на навици за четене на книги са дълг както на учителите, така и - най-вече! - на родителите. Книгата трябва да бъде необходим емоционален спътник на младия човек. Защото не само информацията, която децата поглъщат от всички посоки, но и личната съпричастност, родена от досега с книгата, ще формират утрешното учено, мислещо и можещо поколение.
- Вие сте с европейско образование, завършили сте режисура в Полша. Как виждате бъдещето на българското кино след влизането ни в Европейския съюз?
- Европейското кино амбициозно отстоява своето място в конкуренцията с американските филми.
Всяка страна от Евросъюза внася своя неповторим колорит във всички области на културата.
Освен това в Европейския съюз има създадени механизми за подпомагане на националните кинематографии. Така че стига да намери добри идеи и интересни, общочовешки теми, българското кино ще се впише в общоевропейския екран.
В България има добри артисти, добри режисьори и при една нормална, осигурена финансова база мисля, че ще заемем достойно място във филмовата палитра на Европа.
- Вярно ли е, че сте седели на един чин с Кщищоф Зануси?
- Да, вярно е. И видях как още когато талантът му беше само загатнат, всички му помагаха да се развие.
А в България и преди, и сега сякаш всички се плашат от таланта. Не знам дали това идва само от чергарското ни минало. Но е факт, че кадърните хора трудно пробиват.
Сякаш не можем да намерим общия корен на националната ни драма. Винаги сме гледали да се разграничим, а не да се обединим. Разделени сме на хиляди малки политически, социални и междуличностни атоми и клетки.