Решено: Държавата дава 88 млн. лв. по програми за заетост и обучение през 2024 г.
- НОИ вече служебно ще изисква удостоверение за наследници, за да им плати обезщетенията за безработица на починали роднини
- Агенцията по заетостта забавила оценките на миньори и енергетици, сигнализира КНСБ. Вицепремиерът Людмила Петкова пък обещава цялостен план за преквалификация и изплащане на обезщетения в сектора
- Кирил Домусчиев и Димитър Манолов ще са ротационни зам.-председатели на Националния съвет за тристранно сътрудничество
88 млн. лв. ще даде държавата по Националния план за действие по заетостта през 2024 г. Това бе одобрено днес от Националния съвет за тристранно сътрудничество в Министерския съвет. Той заседава за първи път след идването на служебното правителство.
"Основна цел на плана е да се повиши количеството и качеството на предлагания труд в съответствие с икономиката. Приоритетна цел е да се обхванат младежите до 29 г. включително, които не работят и не учат, както и продължително безработните лица. Те ще бъдат включени в програми, проекти и мерки според профила на лицата и техните шансове за устрояване на работа. Бюджетът по тази програма е 15 млн. лв. По нея ще се работи с 9 926 безработни лица. Общият брой на хората, които ще бъдат обучени със средства от държавния бюджет е 9009 лица. Общо 6278 безработни пък ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация. 2515 пък ще започнат работа на субсидирани и несубсидирани работни места, съобразно придобитата квалификация", обясни служебният министър на труда Ивайло Иванов.
Планът бързо да влезе в действие, настояха работодателите.
"27% от БВП на страната се произвежда от индустрията. В последните 14 месеца е регистриран спад на промишленото производство, спад на заетостта и леко повишение на безработицата. В последния месец има уведомления за масови съкращения, тоест пазарът на труда е доста напрегнат. А за поредна година забавяме стартирането на мерките по националния план заради неприемането му навреме", коментира изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
За проблем с ваденето на оценки за миньори и енергетици от Агенцията по заетостта, алармираха пък от КНСБ. От своя страна социалният министър Ивайло Иванов обеща да провери случая.
"Може би има безхаберие, но проблемът трябва да се разгледа цялостно. Синдикатите поставят въпроса, че хората искат да работят. Трябва да се започне план за развитие на енергетиката, който да е съобразен с декарбонизацията и зелената сделка, и паралелно да се направи специален пакет за хората, които ще бъдат съкратени. Последният трябва да предвижда обезщетения, но и възможност за преквалификация на хората в сектора. Работим по тази тема. Целият пакет ще бъде обсъден със социалните партньори", увери пък вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова.
Тристранката прие и промени в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Тя ще облекчи хората административно - вече няма да има нужда да се представя удостоверение за наследници, за да се иска неполученото парично обезщетение за безработица на починалия роднина. НОИ ще си набавя тази информация по служебен път. Единствени промените не подкрепиха от АИКБ. Причината е, че в новите текстове на наредбата не са предвидени мерки, с които да се спре т.нар. френска безработица. За нея организацията сигнализира още през миналата година. Става дума за това, че хора, работили в чужбина, се връщат в България, за да ползват високи обезщетения за безработица.
"От 500 млн. във фонд "Безработица" 100 млн. се разходват неефективно (б.р. - толкова отиват за обезщетение на работилите в чужбина). Това е не само източване на осигурителната система, а рефлектира и на пазара на труда", категоричен бе изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
"През 2023 г. максимално обезщетение за безработица са получили 5218 души. 90% от тях са работници, чиято последна работа е била в чужбина, тоест това е масова практика. Първенци в това отношение са две области - Благоевград и Търново. Там обезщетението през миналата година е било средно 1742 лв., макар че в тези две области са едни от най-ниските заплати в страната. Многократно сме поставяли въпроса, подали сме и сигнал до прокуратурата. Необходима е спешна законодателна промяна, така че да бъдат пресечени тези практики", настоя Иванов. И подчерта, че АИКБ не подкрепя промените, именно защото този въпрос не е разгледан.
Днес се реши и председателите на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и на КРИБ Кирил Домусчиев да са ротационни заместник-председатели на Националния съвет за тристранно сътрудничество.