Лекари и учени от БАН ще прогнозират епидемии с математически модели
- Пилотният проект ще е за област Благоевград
- Един от двигателите е шефът на болницата д-р Димитър Димитров
- Отначало ще е за инфекции, после и за сърдечносъдови и онкоболести
Как математиката може да е полезна в медицината и да работи за общественото здраве. Това ще покаже екип от лекари и учени от БАН, който подготвя нов проект и очаква финансиране.
Дигитална платформа, която да бъде захранвана с информация в реално време, ще може да прогнозира опасността от епидемии, очакваните нива на развитие, дали сме далече от епидемия, дали сме в разгара, или в процес на затихване.
Това ще помогне за предотвратяване на пандемични мащаби. Целта е на базата на математически данни и експертна оценка навреме да се предприемат адекватни мерки, така че да не се стига до пандемии.
С това са се заели математици и медици, а проектът им ще бъде внесен в Министерството на иновациите и растежа. Ще се разработи математически модел, който ще се попълва с обективни данни и ще се прогнозира евентуален епидемичен взрив.
"Това е пилотен проект, който в началото ще е за Благоевградска област, а после може да се приложи за цялата страна и в страните от ЕС, защото такъв досега не е правен.
Първоначално платформата ще е за прогнозиране на инфекциозни заболявания и ще се надгражда да стане за сърдечносъдови, педиатрични, онкозаболявания", обясни директорът на МБАЛ в Благоевград д-р Димитър Димитров.
В разработването на тази платформа участват вирусологът проф. д-р Радка Аргирова, проф. Кирил Алексиев и проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика на БАН, а д-р Димитър Димитров и синът му д-р Георги Димитров са двигатели на тази платформа, участие ще вземат РЗИ и община Благоевград.
Избрали са тази област като пилотна заради географското положение
- втора по големина у нас, на две граници и с
много туристически центрове, което предполага и голям поток и концентрация на външни хора.
"Ако се появят повече случаи на ново заболяване, логично е то да започне оттук. Един от първите случаи на ковид в България бе на англичанин в Банско. Платформата ще се захранва чрез информационното звено на нашата болница, а второто звено е РЗИ, общината.
Тази платформа освен национално може да придобие и европейско значение", каза шефът на болницата д-р Димитров.
Ще бъде използван опитът от времето на пандемията. Тогава със специални платформи се вкарвали конкретни данни за заболели, излекувани, починали. Сега ще се използват подобни математически модели.
Ще се вкарват данни от лекарите за заболели, а математическият модел ще дава научна прогноза за месеци напред какво ще се случи с дадено заболяване като динамика и развитие.
Така здравните власти ще бъдат подготвени да вземат мерки - да планират броя на леглата в болниците, нужните консумативи, други противоепидемични мерки за населението.
Първоначално платформата ще е за инфекциозни болести като грип, коклюш, морбили, които бързо се развиват, но и бързо отшумяват. В зависимост от хода на заболеваемостта
ще се дават препоръки на местната и държавната власт за предприемане на мерки
По проекта се предвижда да бъде избрана и фирма, като медици ще следят здравословното състояние на нейните служители в работна среда, а данните ще се ползват от дигиталната платформа.
Ще е интердисциплинарен проект, включващ взаимодействие между различни клонове на математиката, статистиката, компютърните науки, медицината и епидемиологията.
Хирургът д-р Димитър Димитров, неговият син д-р Георги Димитров, който работи като хирург онколог в ИСУЛ, и инфекционистът д-р Трифон Вълков издадоха по време на пандемията интерактивен справочник за диагностика и лечение на ковид, базиран на най-добрите европейски практики и протоколи за диагностика и лечение.
"България е сред държавите с най-висока смъртност от ковид - нямахме единен унифициран протокол.
Решихме да съберем всички знания, базирани на доказателства от държавите с най-ниска смъртност - Израел, САЩ, Англия и Германия, и да ги систематизираме в справочник на български език, който бе качен на сайта на МЗ и БЛС през 2021 г. За съжаление, беше препоръчителен, а не задължителен", обясни д-р Димитров.
Наскоро заедно със сина му издадоха книгата "Хирургични алгоритми - Онкохирургия" - ръководство, събрало най-новите знания при вземане на хирургични решения. Всички алгоритми за рак на кожата и меките тъкани, храносмилателната система, белия дроб, млечната жлеза и др. са представени като схеми, таблици и фигури и дават лесен достъп до практическите познания за най-същественото от епидемиологията, диагностиката и лечението на най-честите онкозаболявания.
"Не сме измислили нищо ново, но сме систематизирали световния опит", казва д-р Димитров-старши.
Той е завършил Медицинския университет в Киев с пълно отличие през 1990 г. Има специалност по обща хирургия от МУ - София. След това заминава за Израел, където преминава втора специализация по хирургия и придобива изключително богат опит в общата, абдоминалната, лапароскопската и онкологичната хирургия.
Притежава сертификат от Американското дружество на травматолозите. Той е пряк участник в лечението на пострадали в над 35 терористични акта в Израел. След 12 г. работа там се върна в родния Благоевград и оглави хирургичното отделение на болницата, а от два месеца е неин шеф.
Синът му, д-р Георги Димитров, е сред деветимата, завършили с пълен отличен Медицинския университет и получил "Златен Хипократ".
Завършва средното си образование в Израел, бакалавърска степен по генетика в Англия, магистърска степен по молекулярна онкология и ракова биология в Лондон, генетик и изследовател-онколог.