Затъмнение в Библията разкрива най-голямата мистерия около Рамзес Велики
"Спирането" на Слънцето и Луната периодично променяло хода на историята
Въпреки че пълното слънчево затъмнение на 8 април бе истински научен празник, в древността подобни събития са били синоним на зловещи проклятия, страховити катаклизми и земетресения. В продължение на хилядолетия с тях се свързвали катастрофални бедствия и смъртоносни трусове, но някъде през 2000 г. преди Христа наблюдателните и любопитни вавилонци с облекчение забелязали, че този природен феномен е цикличен и в астрономическите си таблици старателно отбелязвали, че той се повтаря на всеки 18 години, 11 дни и осем часа.
За беда в този период в Китай все още не знаели нищо за откритието на съседите. Затова в историческите си хроники отбелязали апокалиптично, че през октомври 2134 г. пр.н.е. Слънцето било внезапно „погълнато" от небесен дракон и ужасените хора, тропайки с тигани и паници по улиците, го изтълкували като божествено наказание за лошите нрави в Поднебесната империя.
Според легендата император Чун Кан бил толкова разярен заради „изядения" диск, че излял гнева си върху нищо неподозиращите и пиянстващи в този момент астрономи Си и Хо. Владетелят бил извън кожата си от гняв, че не го предупредили, че светлината ще бъде погълната от звяра, и без да дочака края на феномена, наредил развеселените Си и Хо да бъдат обезглавени.
Но освен с трагични последици, затъмненията в миналото са били и много полезни за разгадаване на неясни исторически събития. „Космос" откри две независими една от друга статии на учени от Оксфорд и Кеймбридж, които показват как подобен феномен, описан в Библията, е помогнал да се определи периодът на царуване на Рамзес Велики и на неговия син.
Но освен с трагични последици, затъмненията в миналото са били и много полезни за разгадаване на неясни исторически събития. „Космос" откри две независими една от друга статии на учени от Оксфорд и Кеймбридж, които показват как подобен феномен, описан в Библията, е помогнал да се определи периодът на царуване на Рамзес Велики и на неговия син. Всичко започва от един текст в старозаветната книга на Исус Навин, в който е записано, че след като завел народа на Израел в Ханаан, той се помолил: „Слънце, застани в Гаваон, и Луна - в долината Еалон. И Слънцето спря, и Луната спря, докато народът отмъсти на враговете си."
Текстът е безкрайно любопитен и проф. сър Колин Хъмфрис от катедрата по материалознание и металургия на университета в Кеймбридж се опитва да го разтълкува, връщайки се към оригиналния еврейски текст. Така установява, че значението му е, че слънцето и луната просто са спрели да правят това, което обикновено правят. Те са спрели да светят и са застанали неподвижно.
За да се разнищи загадката, започват да търсят в изворите и откриват египетска стела от времето на сина на Рамзес Велики - Мернаптах, доказваща, че израилтяните действително са били в Ханаан между 1500 и 1050 г. пр.н.е. След много изчисления е установено, че тогава затъмнението било пръстеновидно, тоест Луната минала пред Слънцето, но тъй като била твърде далеч, за да покрие неговия диск, се получил огнен пръстен около тъмния кръг.
Как е разгадана датата и как затъмненията променят хода на историята, ще научите от новия брой на списание "Космос".