Николай Василев показва в САЩ и Канада много награждавания си филм “Ваклуш”
След Европа документалният филм за духовния учител Ваклуш Толев ще бъде показан и в САЩ и Канада. С лентата пътува и режисьорът ѝ Николай Василев, който на всички прожекции досега - 111 на брой, разговаря с публиката.
Предстоят му срещи в Чикаго на 14 април, в Ню Йорк на 17-и, Бостън - 21-и, Филаделфия - 27-и, Вашингтон - 28-и, и в Атланта на 30-и. Обиколката продължава на 8 май в Лас Вегас, на 10-и в Торонто, 12-и - Лос Анджелис, Сан Франциско на 18-и, Ванкувър - 24-и, Сиатъл - 26-и. Филмът вече е селектиран за участие в 18 фестивала за документално кино в целия свят и досега има 9 приза. Тази година е номиниран в три категории за наградите на българските филмови дейци “Васил Гендов” - за най-добър режисьор, документален филм и композитор.
Премиерата на лентата се състоя преди година в зала "Люмиер" на НДК като част от програмата на "София филм фест" 2023. Вече с над сто прожекции в кината из цяла България, той се нареди на второ място за най-гледан документален филм на десетилетието в класацията на Националния филмов център.
"Опитвам се да присъствам почти на всички прожекции, защото за мен този филм e изключително личен, снимал съм го 20 години", разказва режисьорът.
Като "най-голямо лично богатство" определя възможността, която е имал, да общува с мъдреца, "чиято мисъл надхвърля човешките рамки". "Филмът е правен с много обич и сега тя се връща към мен и екипа ни", добавя той.
Първоначалният вариант на лентата бил с продължителност три часа, а повечето от зрителите казват, че биха искали да видят несъкратената версия. „Така се роди идеята да се издадат в албум откъси от разговори с Ваклуш, които не успяха да влязат в 100-минутния филм", обяснява Николай Василев за албума „Ваклуш", който беше представен от Владимир Пенев и арфистката Анелия Божинова в зала „България".
Печатното издание е продължение на документалния филм, в което има интервюта, останали извън кадър, идеи, които са били само щрихирани във филма. Включени са теми от различни етапи в живота на Ваклуш Толев, за които се знае малко – семейството, детството и юношеството. Разказани са и годините от престоя му като политически затворник през социализма. Разширено е обяснението от него защо отрича страданието и го нарича развитие, както и идеята за злото, което не признава като същност и определя като нееволюирало добро. Специална глава е отделена на най-важния момент в живота му – духовното му пробуждане, което го превръща в мъдрец и духовен водач.