Как Априлският пленум през 1956 г. изряза “брадавицата върху чистото лице на БКП”
- Москва е недоволна от култа към Червенков, залага на Тодор Живков
- Главен редактор на доклада и на всички документи е съветският посланик в София Юрий Приходов
На 2 април 1956 г. в сградата на Столичната община се открива пленум на ЦК на БКП. Още никой не знае, че той е исторически. И че официалната пропаганда ще издигне “априлската генерална линия” в ранг на държавна идеология.
Този пленум е пряка реакция на ХХ конгрес на КПСС. На 25 февруари 1956 г. на свръхтайно закрито утринно заседание на конгреса партийният лидер Никита Хрушчов прочита секретен доклад, озаглавен “За култа към личността на Сталин и последиците от него”.
В края на декември 1953 г. и началото на януари 1954 г. българска партийно-правителствена делегация е привикана в Кремъл. Съветските ръководители остро критикуват Вълко Червенков, който е човекът на Сталин у нас и е създал култ към собствената си личност. Притиснат от Хрушчов и цялото Политбюро на КПСС, Червенков обещава промени в БКП.
През януари 1956 г. той свиква пленум и отправя “жестока критика” към създадения около неговата личност култ. Нарича го “брадавица върху чистото лице на партията”.
На пленума Червенков се отказва от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП и предлага постът да се закрие, но запазва функциите си на ръководител на Политбюро и правителството. Промените са козметични и Червенков всъщност запазва ръководната си роля и в БКП, и в Министерския съвет.
От 25 февруари до 3 март 1954 г. се провежда Шестият конгрес на БКП, който “начертава нова икономическа политика”. Основната задача на втората петилетка е “максималното развитие на производството на средствата за потребление и повишаване жизненото равнище на трудещите се”.
На пленума след този конгрес Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП.
Функциите му са ограничени - да координира организационната работа и да осъществява проверка за изпълнение на партийните решения и задачи.
В ръководството на БКП започва надхитряне кой да напише доклада на новия пленум. Защото на всички е ясно, че неговият автор ще стане силната фигура в партията и държавата. Георги Чанков иска той да е авторът му. Червенков също заявява желанието си, но е категорично отрязан от Москва. Фаворитът на Хрушчов е Тодор Живков, който редовно информира Кремъл какво става в София.
Живков внимателно следи и “опасните заговорнически действия на групата около Антон Югов и Георги Чанков”.
В последна сметка Москва налага Живков. След години той ще разкаже, че е диктувал текста, съпругата му д-р Мара Малеева го записва на ръка, а секретарката му Ангелина Горинова ги преписва на машина.
На неин рожден ден след години Живков обяснява, че тогава Горинова казала: “Другарю Живков, сега е моментът да вземем властта!”. На рождения ден присъстват само отбрани близки хора, но и те не могат да разберат Живков шегува ли се или говори истината.
“Отговорен редактор” на подготвяния доклад и на най-важните документи за пленума е съветският посланик Юрий Приходов - човек на Хрушчов и върл противник на култа към Сталин и към неговия последовател в България Вълко Червенков.
Пленумът на ЦК на БКП се провежда от 2 до 6 април 1956 г. в сградата на ул. “Московска”, в която сега се помещава Столичната община.
Заседанията са закрити, до обществото не достига никаква информация. Но още след края на първото заседание Младен Стоянов казва: “Другари, цяла София е просто в напрежение сега във връзка с нашия пленум... ” И цялата страна”, добавя някой от участниците. Но нещата не се променят.
Младен Стоянов припомня как секретният доклад на Хрушчов “на втория ден става публично достояние”.
“Тук се изнасят извънредно важни вътрешнопартийни тайни, секретни въпроси”, казва още Стоянов. И настоява: “Аз смятам, че другарите, които ядат кокоши крака, трябва да отчетат тази работа и трябва да се предупредят по този въпрос. Сега ще ни раздърпат по улицата кой когото срещне!” Протоколчикът не е отбелязал чува ли се “смях в залата”.
(Според народното поверие, който обича кокоши крака, не може да пази тайна - б.а.)
Пленумът е открит от Райко Дамянов, първи зам.-председател на Министерския съвет, който казва, че Политбюро предлага за разглеждане един въпрос: “ХХ конгрес на КПСС и поуките за нашата партия”. Така е озаглавил доклада си Тодор Живков. Но и той, и всички в залата знаят, че всъщност пленумът трябва да реши основно въпроса за властта: кой ще заеме мястото на Червенков.
Неслучайно още преди Живков да застане на трибуната, ген. Йонко Панов предлага освен първа точка да има и втора - да се направят организационни изводи във връзка с ХХ конгрес. Предложението му обаче е подкрепено само от трима души.
Докладът на Тодор Живков се състои от две части. В първата той възхвалява решенията на ХХ конгрес на КПСС и говори как той ще промени “живота на всички комунистически и работнически партии”. Във втората част критикува култа към Червенков и подчертава произлизащите от него пороци, извращения, репресии и грешки в управлението.
Живков говори, че в произведенията си писатели, поети и композитори в песни и стихове величаят личността на Червенков.
В някои песни той бил рисуван като някакъв нов Крали Марко, който “млад и едър, поде знамето червено и към бъдното загледан, ни поведе вдъхновено”. Говори се, че в “бури, беди и несгоди смело ний крачим днес, понеже с др. Червенков вървим напред...”.
В доклада си Живков твърди, че в основата на култа и проявленията му стои Вълко Червенков, установил пълен контрол в партията, държавата, МВР, военното министерство, ОФ, културата и изкуствата. Но освен Червенков докладчикът не посочва нито един друг човек от висшето ръководсто. А подписите на Антон Югов, Георги Чанков, Георги Цанков, както и на самия него стоят под партийни и държавни решения.
В последвалите изказвания се чуват гласове за търсене на персонална отговорност и на хората от Политбюро, но те не са подкрепени от мнозинството. Но пък всички ругаят на воля “хазяина”, от когото доскоро всички треперят и се боят.
Георги Чанков, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, казва за Червенков: “Именно този стил на работа - да се пишат “свирепи резолюции”, да се “смразява кръвта, да се удря по масата, да се заканва - сковаваше кадрите, спъваше техните инициативи и творческата им работа, тормозеше работата и на Секретариата, и на правителството”.
Простодушният Добри Терпешев също взема думата: “И аз съм се страхувал. Аз също заедно с вас съм чакал и съм бил с пистолет, защото съм стоял от 4 часа сутринта на петия етаж, за да чакам, ако видя, че ще ме арестуват, или да се разстрелям, или да се хвърля на улицата и сутринта да ме види Вълко къде съм се прострелял. Защо трябваше да се стига до това положение? Защо? Кому беше нужно, другарю Червенков?“.
Особено скандално е изказването на ген. Йонко Панов, тогава командващ Граничните войски на България:
“Тук аз съм дълбоко убеден, че не по реден (редовен) път толкова бързо др. Тодор Живков стигна до най-високото място в партията. Сигурен съм,че в нашата партия има поне 500 души като него. Но не това е най-важното. По-важното е, че да стане възможно др. Тодор Живков да застане на поста първи секретар, трябваше да бъдат повалени по различни причини много и много другари, не по-лоши от др. Живков. (...)
Един път др. Цанков ме изправи пред Политбюро да ме дерат и за живо, и за умряло. По масата имаше поставени разни плодове - праскови и т.н. На мен, разбира се, не ми се ядеше, не ми беше до ядене, а др. Тодор Живков с една насмешка - простете за израза - хамска, ме подкани на няколко пъти: “Яж, че сега ще има голяма баня!”.
От този пленум започва устремният път на Живков към едноличната власт. Той ще маха последователно всичките си съперници като ген. Йонко Панов.
И когато през 1962 г. успява да се отърве и от Антон Югов, ще възкликне към хората, с които се е обграждал и издигал: “Е, другари, вземааме властта!”.