Мислят как да сложат край на войната между институциите по външната политика (Обзор)
Да се говори в един глас у дома и в чужбина, предвижда документът, изработен от екипа на министъра в оставка Мария Габриел
България регионален иновационен лидер, грижа за българите в чужбина и защита на бизнеса сред 8-те приоритета на първата ни външна стратегия
Политиците да “говорят в един глас у дома и в чужбина” - това ще е задачата на първата в историята ни външнополитическа стратегия на България. Тя е с хоризонт 2024-2030 г. А проектът за нея представи вицепремиерът и министър на външните работи в оставка Мария Габриел в понеделник.
Работата по документа започна през 2023 г. Той беше заложен в управленската програма на кабинета “Денков”. За него Габриел събра консултативен съвет от експерти, дипломати, представители на гражданските организации, начело със социолога проф. Георги Фотев.
“Това е първият такъв документ. Днес нашата външна политика трябва да се справя със сложни задачи, да намира решения за укрепване на стабилността, сигурността и сътрудничеството в Европа и в световен мащаб. Целта е всички да говорим в един глас у дома и в чужбина”, обясни Габриел.
А разминавания в позициите на политиците по отношение на външната ни политика е имало неведнъж досега. В последните 9 месеца най-явното бе между правителството и президента Румен Радев по отношение на войната между Русия и Украйна. За държавния глава тя трябва да се реши по дипломатически път - с преговори и отстъпки, а според правителството - като Русия изтегли всичките си войници и плати на Украйна за щетите.
Радев настоява и повече оръжие на Киев да не се изпраща, докато мнозинството в парламента реши точно обратното
Голям скандал заради външната политика имаше и в редовния кабинет на Кирил Петков. Причината бе Северна Македония, политиката към която дори разтури кабинета тогава (поне по думите на Слави Трифонов). Външен министър тогава беше Теодора Генчовска, именно от квотата на ИТН.
“България води две външни политики”, оплака се тогава тя. Различията идвали от тази, която тя защитавала - ветото на Скопие за преговори с ЕС да не се вдига, докато РСМ не изпълни условията си (изчистване на въпросите за историята, отваряне на досиетата на македонското ДС и др.). От другата страна била политиката, която водел “външнополитическият екип” на Петков - в случая съветникът му и дългогодишен дипломат Весела Чернева. Тя бе обвинена от ИТН, че е правила опити България да пусне Скопие в ЕС, без да е изпълнило условията. В крайна сметка те залегнаха в т.нар. френско предложение, в чието изготвяне участие взе и самата Чернева, а Генчовска подписа с външния македонски министър Буяр Османи през юли 2022 г.
Първата външнополитическа стратегия на България сега ще наблегне на 8 основни области:
- Пълноценно участие на страната в политиките на ЕС и НАТО. Реализиране на българските национални интереси, включващи пълноправно присъединяване към Шенген и еврозоната;
- Активна регионална политика на добросъседство и регионално сътрудничество с Източна Европа и Черноморския регион. Постигане на лидерство в областта на иновациите и новите технологии - България иновационен регионален лидер;
- Развитие на установените двустранни стратегически партньорства с държавите от Евро-атлантическата зона и изграждането на нови с партньори извън Европа;
- Защита на правата и интересите на българите зад граница;
- Културна и дигитална дипломация като стратегически инструмент за влияние и авторитет;
- Външноикономическа дипломация в полза на българския бизнес и икономическия просперитет на нацията;
- Стратегическа комуникация и публична дипломация, насочени към защита на националната сигурност и противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи.
“Несигурността в днешния многополюсен свят изисква да се инвестират много повече усилия за справяне със заплахите и за гарантиране на сигурността на нашия народ и държава. Изработването на външнополитическа стратегия се наложи като необходимост, отчитайки предизвикателствата пред външната политика на фона на руската агресия срещу Украйна и разрушаването на архитектурата за сигурност в Европа”, обясни Габриел. Тя все пак подчерта, че
документът е основа и не претендира да е перфектен,
а напротив - “има още много информация, която може да бъде дописана и уточнена”.
Затова имала очаквания - българското правителство, държавни институции, политически и граждански лидери да продължават да работят по него.
“Този документ е нещо абсолютно необходимо. Промененият свят сега е свързан с несигурност. Бъдещето става все по-непрозрачно. Вървим от турбуленция към турбуленция и тъкмо в такива времена е необходима външнополитическа стратегия, защото и най-проницателните и най-умните могат да се объркат. Нуждаем се от този документ повече от всякога”, каза проф. Георги Фотев. Той похвали Габриел за работата ѝ досега, като призна, че все още не може да си обясни как тя е успяла да събере толкова много експерти на едно място и да ги мотивира, за да изготвят документа за кратък срок.