Най-сигурният признак, че трябва да смените работата си
Ако в слънчева пролетна сутрин чувствате омерзение, че трябва да ходите на работа, имате спешна нужда от нова
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Събуждате се, навън е светло и се задава прекрасен слънчев ден. Но не се усмихвате. Струва ви се непоносимо, че трябва да станете и пак да идете на работа. Даже мисълта, че предстоят почивни дни по Великден, не ви радва. Чудите се не само как ще изкарате седмиците до тях, ами тя вече ви вкисва и бъдещето - че като се върнете на 7 май, пак всяка сутрин ще се налага да тръгвате към службата.
Ако така се чувствате напролет, значи ви е дошло време да смените работата. Противно на разпространената рецепта да се прави равносметка и кардинални решения да се вземат към края на годината психолозите казват, че по-точният сезон за това е пролетта. Тя предразполага към оптимизъм и ако при вас никакъв го няма, значи мнооого ви е писнало.
Депресията е първият признак, че не се чувствате добре с това, което правите пет дни в седмицата поне по 8 часа. Тя е болест, но за да познаете, че ви връхлита, няма нужда да страдате от постоянна тъга или често да ви спохожда плачливост. Самият факт, че всяка сутрин тръгвате с нежелание за работа, означава, че не сте щастливи. Не чакайте други симптоми, този е достатъчен, за да помислите веднага за здравето си.
Иначе състоянието може да се усложни. Хората, на които им е омръзнала работата и дълго не предприемат промяна, започват да се чувстват като хванати в капан. Страдат, искат да се освободят, но все повече се страхуват да направят крачка извън познатото, да рискуват да си потърсят място в друга фирма или да опитат нова професия.
Така се стига до третия стадий - понеже са нещастни в делниците си и понеже осъзнават, че не им стига смелост за промяна, стават равнодушни в отношенията си с най-близките. Или пък супер раздразнителни - изкарват си на тях негативните емоции. В крайна сметка причиняват болка на себе си, семейството и приятелите си.
Преди да настъпят тези рецидиви, помислете от колко време не ви се тръгва сутрин на работа. Ако е отскоро, може би сте уморени и това ще отмине, след като си вземете отпуска и си починете седмица-две.
Щом е отдавна, дайте си сметка кога започна. Може би атмосферата в екипа се нажежи заради трудни задачи, заради нервен началник, заради нов колега, с когото не се разбирате. Може би фирмата има проблеми, които създават несигурност, а ръководството не дава сигнали, че знае как да ги реши.
Естествено е всичко това да ви влияе, но вероятно е само повод. Истинската причина да го драматизирате е, че се чувствате изчерпани. Затова всяко предизвикателство и обичайното ви обкръжение от колеги изпиват енергията ви. Не очаквате нищо добро да ви случи тук, понеже сте дали всичко от себе си, а не сте получили възможности за развитие.
Не става дума само за израстване в кариерата или по-високи доходи. Професионалното усъвършенстване също е важно. Ако сте затънали в рутина, ако вече ви е скучно да изпълнявате по един и същ начин едни и същи задължения, как да не се почувствате изчерпани. Това, което ви е носило радост в тази професия и в тази работа, вече ви изморява и дразни. Единственият ви изход е да потърсете нов източник на положителна енергия и удовлетворение, за да не се саморазрушите.
Друга вероятна причина за вашето нежелание да тръгвате сутрин на работа е, че не й виждате смисъла. Да, ходите да се трудите, за да изкарате пари. Но всеки човек би искал от усилията му да има полза за още някого. А ако дейността ви се и разминава с вашите лични убеждения и морални ценности, разбира се, че сте още по-нещастни.
Не се самозаблуждавайте, че ще отмине. Напротив, неудовлетворението ви ще се задълбочава. По-добре си вземете отпуска и я използвайте, за да решите какво да правите.
След като си починете примерно седмица, осигурете си няколко часа самота за размисъл.
Систематизирайте в главата си какво чувствате, защо го чувствате и как е възможно да се измъкнете.
После обсъдете с партньора си или с близък приятел. Когато говорите на глас за състоянието и плановете или даже колебанията си, всичко ще ви стане по-ясно. Партньорът или приятелят пък ще ви помогне с гледната си точка на човек, който ви познава, но и с обективността на външната преценка.
Чудесно ще бъде да получите подкрепата му, дори да е само морална, защото смяната на работата не е чак толкова лесна. Глупаво ще бъде да напуснете сегашната и да идете на място, където съвсем скоро ще започнете да се чувствате по същия начин. По-разумното е да направите план за действие и да търсите, докато намерите онова, което ще ви удовлетоворява.
Самото решение обаче ще ви извади от капана. И сутрин ще сте усмихнати, макар че след отпуската известно време ще се налага пак да тръгвате за онази омразна работа.
В "Точният човек" можете да прочетете още: