Вълнения коя власт “прави” повече деца, а родените са най-малко от 104 години (Графики)
- През 2023-а има печален рекорд с най-малко бебета
- За да бъде устойчива демографията, една жена трябва да има поне 2, тук само 44% са го направили
Коя власт “прави” най-много деца, вълнува политиците вече няколко дни.
Това, между другото, може да го види и г-н Борисов - коефициентът на плодовитост, който измерва раждаемостта. По време на ГЕРБ тя е много ниска. ГЕРБ свършва да управлява и тя скача нагоре. Не защото се е случило нещо драматично, а защото има безплатни детски градини, защото хората видяха сигурност, защото доходите се качиха. Това коментира в кулоарите на парламента във вторник съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Бориов отвърна: Въобще много различни неща чухме от истината през тези няколко дни, но това, което най ме радва и ме прави щастлив, е, че през тези 9 месеца, жените ще ме разберат какво казвам, сме повишили раждаемостта. Това правителство нещо много хубаво сме свършили.
За да се ориентира човек кой крив, кой прав в политическото говорене, най-добре е да се обърне към данните на статистиката. От тях става ясно, че Кирил Петков е прав, ама донякъде. Да, наистина коефицентът на плодовитост се покачва и през 2022 г. стига 1,78 деца. Това е най-значителното подобрение от идването на демокрацията в България. Но НСИ посочва, че
коефициентът
на плодовитост
отчита броя на
децата, които
жената би родила
през целия си фертилен период, който по статистическите стандарти е между 15- и 49-годишна възраст.
Изчислява се чрез събиране на възрастовите коефициенти на плодовитост на жените през дадена година и може да се използва и да се покаже колко деца трябва да има една жена за възпроизводството на населението.
Според изследване на Института за пазарна икономика т.нар. коефициент на заместване, който гарантира демографска стабилност и задържане на хората тук, е 2,1 деца на една жена. Тоест България все още не е стигнала този показател, макар че доста е напреднала в сравнение с 1997 г., когато коефицентът е бил 1,1 - най-ниското ниво в цялата ни история. Историческият пик на плодовитостта е в периода по време и след Първата световна война – 5,5 деца на жена.
От ИПИ отбелязват, че бързото повишение за една година не може да е признак за трайно подобрение на плодовитостта у нас. И обръщат внимание на контраста между областите в Северна и Южна България. Докато жената в Сливен ражда средно 2,57 деца, тази в Ямбол - 2,35, а ловчанлийката 2,11, майките в Смолян и София регистрират най-ниските стойности - съответно 1,33 и 1,51 деца.
Намеренията за раждане на деца се оказват доста различни от реалните данни, които идват пак от НСИ.
Средната
раждаемост в
България не е
достатъчна за
възпроизводство
на населението,
отчита статистиката на база на резултатите от последното преброяване. За последните 10 години се регистрира най-голямото намаление на жени във фертилна възраст - с близо 23%.
Техният брой вече е под 1,3 млн., за 10 години са намалели с почти 400 хил. А в сравнение с пика през 1975-а са почти двойно по-малко, защото тогава са били 2,178 млн.
Данните от преброяването показват още, че по-малко от половината жени (44%) у нас имат две деца. По три имат 204 хил., или 6,7%, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете. Четири и повече деца имат едва 2,6% от жените. Малко повече от една пета - 21,4%, нямат деца.
2023 година завърши с печален рекорд - най-малко родени деца в България от 104 години насам. През миналата година бебета са били 49 795 при 56 596 за 2022-а. Това е най-голямото годишно намаление при раждаемостта. Нейният пик през демократичните години на страната ни е бил през 2009 -а г., когато са родени 80 956 деца. След това тяхната бройка намалява всяка година.
Наскоро в интервю за “24 часа” проф. Георги Бърдаров коментира, че ако се запазят сегашните тенденции на високата смъртност и застаряващо население, през 2050 г. в България над 50% от населението няма да бъде активно на пазара на труда и държавата би спряла да функционира.