Обраната по “брюкселски” Габриел не премина границите, без нея политическата истерия щеше да ги взриви
Подложена на двоен натиск - от чужди, вероятно и от свои, тя с привидна лекота премина през 9-те месеца на тази странна власт и тихо свърши много работа
9 месеца са и кратко политическо време, но и достатъчно дълго в дни на динамични обрати и наситени събития - и у нас, и по света. А за съвременната българска политика са период, в който няма как да не влезеш в остри сблъсъци, бурни отношения на любов и омраза, да атакуваш противници, да отбиваш атаки, да се скараш със свои и чужди.
Но Мария Габриел, която тази седмица официално се отказа от мандата и така
се размина с историческия шанс да стане първата жена премиер на редовно
правителство в България, доказва обратното - че може да е и другояче.
Мнозина я определяха като скучна, създадена по “брюкселски калъп”, други пък се радваха, че най-сетне високо във властта има фигура, която не сее скандали и раздори с непремерени думи или действия и по никакъв начин не може да бъде свързана с пикантерии.
Но и двете групи вероятно не са си представяли, че особеният тандем на Мария Габриел с Николай Денков ще превърне тази странна политическа сглобка между най-отявлени опоненти в работеща изпълнителна власт.
Когато еврокомисарката застана до академика като единствения представител на ГЕРБ в кабинета, беше ясно, че ще е подложена на огромен скрит натиск. Не само от другата коалиция, но и от собствените си съпартийци, които през нея се очакваше да прокарват и защитават своите интереси в това управление. В първите месеци откъм партията на Бойко Борисов се чуваше за недоволство на най-тесния кръг около него, че той контактува лично само с Габриел. И обратното.
И сигурно наистина е била през цялото време в двойна или тройна преса, но нито веднъж не си позволи да даде външен израз на това. Дори създаваше впечатление, че натиск няма и че (не)партньорите изобщо не държат “тази Габриел като заложник” - както се чу в онзи прословут запис от заседанието на “Промяната”, който бе разпространен от отцепилия се Радостин Василев насред преговорите за кабинета “Денков”.
Впрочем и тогава Габриел
бе тази, която размрази ледниковата епоха, в която записът вкара преговорите
Вярно, че 9 месеца по-късно верният войник на партията (както преди месеци “Политико” нарече Мария Габриел) не успя да се издигне до генерал, но определено даде нов тон на балканския ни терен - да спориш “скучно” и да убеждаваш с аргументи. Да мериш думите си и никога да не предозираш емоцията. А когато е видно, че разумът напуска мястото на срещата, да не си позволяваш обиди и ругатни. Дори ти самият да си обиден и огорчен.
Със сигурност се дължи и на доброто домашно възпитание, но и на дългите години, прекарани в Брюксел. Габриел прекъсна втория си мандат като еврокомисар, за да дойде с идеята да е гарант за европейската принадлежност на това правителство и премиер на следващото.
Първо се прокраднаха коментари, че трудно ще се приеме от електората на ГЕРБ, защото не е от наложените партийни лица. Но точно с това бе силен образът ѝ - отличничка на Еврокомисията, която носи друго ниво на коалиционна култура.
Най-малкото никога не би казала, че ще си отреже ръката, ако трябва с нея да гласува за другите в тази (не)коалиция. Или ГЕРБ дава политик от най-високо ниво, като същевременно запазва “хигиената” на остриетата си, които не желаят явно да се коалират/ротират с ПП-ДБ.
Пък и опасенията дали електоратът на Борисов одобрява Габриел се изпариха още с първите социологически сондажи. И
до края на това правителство тя остана с втория най-висок рейтинг в държавата
след този на президента Румен Радев - 28% обществено одобрение.
Като вицепремиер и външен министър Мария Габриел успя да наложи свой стил - присъства на изключително много събития, но рядко говореше пред журналисти и само когато имаше да каже нещо важно.
Винаги в “скучно” сако и панталон, с екип, който знае графика ѝ за месеци напред, Габриел свърши доста неща.
Без предварително да шуми, организира и помогна за прибирането на българите от Израел веднага след избухването на конфликта с Газа. После с премиера Денков отидоха заедно в Тел Авив да изкажат солидарност и предложат подкрепа. Не се поддаде и на натиска да коментира съдбата на похитените ни от хутите моряци, но преди дни стана ясно, че българският екипаж на “Руен” благополучно се е прибрал у дома.
Започна работа по първата външнополитическа стратегия на България и ключовата инициатива “Бранд България”, която трябва да наложи нов имидж на страната, представяйки нейната история и традиции. Балканската политика остана на фокус, а президентът на Турция Реджеп Ердоган още в началото на тази година покани Габриел на визита след март. И той очакваше, че тогава ще е премиер...
От външните ни министри през последните години
единствено тя не влезе в конфликт със Скопие
Откъм РСМ обаче има обяснимо затишие, тъй като македонците са заети с вътрешни проблеми - и те влизат и излизат от избори (парламентарни и президентски).
Имаше специални инициативи с жените посланици у нас. Габриел направи и нещо много важно за служителите на МВнР - издейства увеличение на заплатите им, които от години не бяха индексирани. Все пак дипломати неофициално са подхвърляли, че им се е щяло тяхната министърка да присъства малко повече във Външно, на което явно вицепремиерските ѝ задачи и напрежение между управляващите, потушавано с честите срещи, са попречили.
Най-тежко за мандата ѝ минаха преговорите с ПП-ДБ по ротацията. А уж трябваше да е само техническа процедура. После обявиха, че тя и Денков ще направят оценки на министрите и сами ще се разберат кого да оставят в кабинета.
Партиите обаче не им дадоха тази възможност. Но едно е безспорно - бившата комисарка и академикът имаха своя диалог и не позволиха егото на другите лидери да повлияе на тона между тях двамата.
“С него никога не минахме границите, отвъд които разговорът ни да стане невъзможен”, каза самата Габриел и онзи ден, призовавайки този тон да се запази между ПП-ДБ и ГЕРБ в предизборната кампания. И когато обяви край на преговорите, тя
благодари единствено на Денков, пак със същите думи
Никой така и не разбра, че Габриел много детайлно беше анализирала работата на всеки един министър. Плюсовете и минусите им стояха в прилежно направени таблици, а вероятно тя ги е допълвала след личните срещи с всеки един от тях. Дори дискретно и неофициално няколко министри искрено съжалиха след взривяването на преговорите за новото правителство, че няма да са част от екипа на Габриел.
Габриел обаче прие емоционално (и с право) изреченото от Асен Василев, че е “може би най-новото и най-красивото лице на мафията в България”. Така и не получи публично извинение като политик, но издържа на емоцията и отговори ясно, точно, достойно, възпитано. И за всеобщо учудване се върна на преговорите.
Подходът ѝ да не се отказва и да се връща на масата дори предизвика слуха, че Борисов ѝ е сърдит и е спрял да говори с нея. В него нямаше нищо вярно. Габриел и лидерът на ГЕРБ играеха една сложна игра за двама (със силна поддържаща роля на останалите дами от преговорния екип), Борисов бе наясно с всичките ѝ действия и позиции.
Просто тя, а не той в онзи момент бе човекът, който да ги адресира най-добре и убедително. И да остави впечатлението, че другата страна е счупила ротацията.
“Бойко Борисов ме направи политик,
след като Малина Едрева ме откри”, казва преди години Мария Габриел. Едрева бе шеф на групата общински съветници от ГЕРБ в София, каквато Габриел бе в началото - първият пост, на който е избрана.
Кариерата ѝ в Брюксел започва през 2009 г. като евродепутат, а точно преди 10 години става зам.-шеф на групата на ЕНП. През 2019-а вече е и първи зам.-председател на партията.
В настоящата еврокомисия бе с голямо портфолио - иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, а в предишната бе комисар по цифровата икономика.
Заради отличното отношение на Урсула фон дер Лайен и останалите водещи фигури в Брюксел към Габриел упорито се чува, че номинацията ѝ за премиер е била само трамплин към по-високи постове в ЕС. Колежката ѝ Рая Назарян разкри, че това дори е ползвано като натиск от ПП-ДБ в хода на преговорите и тя е получавала “заплахи за бъдещата си кариера в Брюксел”.
Със съпруга си - кадър във високата политика на Франция, хваната само веднъж от фотографи в София
"Мария Габриел купува бяло пухкаво мече със съпруга си Франсоа в столичен мол” - това е заглавието на единствените снимки, които фотографи успяха да направят на вицепремиера и съпруга ѝ за последната една година в България.
Личното си пространство тя успя да запази. Но по-близките до Габриел знаят, че свободното ѝ време е посветено изцяло на близките ѝ. А това е трудно не само заради нейните ангажименти, а и защото съпругът ѝ работи в чужбина. В момента Франсоа е е заместник-началник на кабинета на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола и отговаря за външните отношения с южните съседи на ЕС и Западните Балкани.
С него Габриел се запознава преди повече от 12 г. в Брюксел. По това време Франсоа работи като асистент на тогавашния шеф на ЕНП Джоузеф Дол. Двамата се женят през 2012 г. На сватбата им в София кумуват Джоузеф Дол и Малина Едрева (тогава шефка на общинските съветници от ГЕРБ), а колегите от различните партии искрено се радват на романтичната история, случила се буквално пред очите им - Франсоа дава пръстена на Мария пред вратите на пленарната зала.
В началото на тази година двамата влязоха в списъка на “Политико” за 14-те най-влиятелни двойки в Брюксел в една нетрадиционна класация в чест на Свети Валентин. В тази класация е и евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел със съпруга си Никлас.
На всяка двойка в списъка влиятелното списание бе задало куп въпроси - как са се запознали, до каква степен работят заедно и как се справят с конфликти на интереси, ако такива възникнат. “Политико” цитира г-н Габриел, че би искал двамата по-често да работят заедно, защото
им е трудно да са разделени между София, Брюксел и Страсбург
Но при всяко негово връщане в България Франсоа винаги е с нея. Двамата обичат театър и балет, почти не пропускат постановки. Обожават трупата на Народния театър и смятат, че изкуството, което се играе на неговата сцена, е на европейско ниво.
Синът им Жан-Едуард е роден в София през 2015 г.
В момента той учи в елитно училище в столицата. Основно за него се грижи самата Габриел.
И въпреки че училището се слави с дискретност, други родители подсказват, че Мария прави всичко възможно, за да
го взема лично от училище
и да прекарва повече време с него. В дните, в които не успява, на смяна е майката на Мария Габриел. След смъртта на съпруга си тя се е преместила да живее в столицата и помага с Жан-Едуард.