ВКС обяви: Лихварството не е престъпление, ако давате собствени пари
След четири години очакване, ВКС обяви дали класическото лихварство, тоест даването от частни лица на пари срещу лихва, независимо от нейния размер, е престъпление или не. Ето какво постановиха върховните магистрати
Предоставянето на заеми или кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не е престъпление, е становището на Наказателната колегия на Върховния касационен съд в свое тълкувателно решение.
Така даването на собствени пари срещу лихва не може да се преследва по наказателния закон, евентуално това може да се случва спрямо други дейности, които го съпътстват, като принуда и заплаха.
Питането беше отправено от Висшия адвокатски съвет през 2020 г. заради противоречива съдебна практика. Въпросът към върховните магистрати беше:
„Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение осъществява ли състава на чл. 252, ал. 1 от НК?".
Въпросният текст от НК гласи, че "който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца".
Става дума за класическо лихварство, при което човек предоставя заеми срещу определена лихва, независимо колко голяма е тя. А за парите казва, че са негови. Този текст в НК са появява през 1995 г., когато тогава има много хора, които започват да практикуват подобна дейност, появяват се и т.нар. пирамиди.
Един от най-популярните примери от последните години пък беше покойният вече бивш финансов министър Стоян Александров. Той беше обвинен по по-тежката алинея 2 на чл. 252, която предвижда до 10 години затвор. В интервютата си, дадени след повдигане на обвинението през 2018 г., Александров обясняваше, че не върши никакво престъпление като предоставя заеми срещу лихва, защото парите били негови. Към настоящия момент синът му Петър Александров е в ареста по обвинение за убийство на един от взелите кредит от баща му. Самият Александров-син по време на мерките за неотклонение също спомена, че очаква решението на ВКС.
С годините мнението на юристите дали даването на собствени пари срещу лихва, е престъпление започна да се променя. Първо състав на ВКС оправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. После Висшия адвокатски съвет поиска ВКС да тълкува Адвокатурата се позовава на статия на проф. Пламен Панайотов, специалист по наказателно право, в която той обяснява, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност и затова може да се осъществява от други финансови институции и физически лица, при различен от банковия режим. В статията на проф. Панайотов се казваше, че основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция.
През ноември 2023 г. се произнесе Съда на ЕС, който каза, че определението за кредитна институция съдържа два елемента – от една страна, „приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността" и от друга, „отпускане на кредити за своя собствена сметка". Освен това тези два елемента са свързани със съюза „и".
Съвсем логично становището на ВКС е в този дух. Върховните магистрати посочват, че бланкетният характер на разпоредбата на НК препраща към ненаказателни нормативни актове за определяне съдържанието на понятията за „банкови", „застрахователни" и други „финансови сделки", „платежни услуги" и „електронни пари", както и относно разрешителния режим за осъществяването им. В Закона за кредитните институции (ЗКИ) били дефинирани два вида кредитни институции като банка.
Първо - юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
И второ - юридическо лице, което извършва някоя от дейностите от Закона за пазарите на финансови инструменти, което не е дилър на стоки или квоти за емисии, предприятие за колективно инвестиране, застраховател или презастраховател, и отговаря на посочените в закона допълнителни условия.
Според върховните съдии поставеният въпрос изисква анализ на същността на първия вид кредитна институция „банка" . Затова и го анализират. Банкова дейност включва публичното привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск.
Включването им в определението за „банка" е обвързано от законодателя с използването на съюза „и", за да очертае същностните характеристики на банката като кредитна институция, кумулираща паричен ресурс чрез депозити, който да се предоставя като заеми, с „основна задача да се създаде връзка между спестяването и инвестирането" .
В тълкувателното решение се казва, че изискването към банката като кредитна институция да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, както и изключително банковият характер на публичното влогонабиране, обуславят извода, че от гледна точка на чл. 252, ал. 1 от НК отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респективно дейност.
Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК препраща към извъннаказателното законодателство и относно реда за получаване на разрешение, казват съдиите.