Заради схизма България има патриарх само от 71 години
Отлъчването е наложено през 1872 г., защото българската църква се обявява за независима. Със съветска подкрепа патриаршията е възстановена едва на 10 май 1953 г.
Всяка година 10 май е отбелязан в църковния календар като ден, в който се припомня възстановяването на Българската патриаршия. Това е сравнително близко събитие - от 1953 г.
Изпитания в историята
Българската църква става автокефална (независима) на 4 март 870 г. с решение на източноправославните патриарси и папските представители на Константинополския събор. През 919 г. църковно-народен събор избира патриарх, а през октомври 927 г. Константинопол е принуден да признае патриаршеското достойнство на българската църква.
То е загубено с падането под византийско робство.
След въстанието на Петър и Асен най-напред е възстановена Търновската архиепископия. През 1235 г. цар Иван Асен успява да получи съгласие за възстановяване на патриаршеския статут на църквата.
Българската патриаршия престава да съществува през 14 в., след като царството пада под османска власт. След дълги борби за църковна независимост е учредена Българска екзархия в Цариград през 1870 г. Със султански ферман тя е обособена от Цариградската патриаршия и е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
На 12 февруари 1872 г. църковно-народен събор избира за екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор не е одобрен от Високата порта. На 16 февруари Иларион подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим, който остава на поста до 1877 г.
Бунтът за автокефалност
Според султанския ферман българската църква е автономна. Екзархията обаче се обявява за автокефална - независима.
Цариградската патриаршия, която е против всякакво отделяне, на 16 септември 1872 г. й налага схизма - отлъчване. На специално свикания православен събор го подкрепят всички представители на другите църкви с изключение на патриарх Кирил Йерусалимски. Несъгласен със схизмата, той напуска събора, след което е низвергнат от сан.
Отлъчването продължава цели 73 години, през които българската църква фактически е изолирана от православния свят.
И след освобождението седалището на екзархията остава в Цариград - като официален представител на всички българи, включително и на тези извън княжеството. След разгрома на България в Междусъюзническата война през 1913 г. екзарх Йосиф мести седалището в София.
Помощта на социалистическото братство
Йосиф почива през 1915 г. и в продължение на 30 години църквата се управлява от Светия синод начело с наместник-председател. Отново е избран екзарх едва на 21 януари 1945 г. - софийския митрополит Стефан.
Колкото и да е странно, в борбата за Българска патриаршия помага социалистическото братство.
Православните църкви начело с руската вдигат схизмата през февруари 1945 г. Със специален документ Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.
Възстановяването на патриаршията обаче се забавя, защото комунистическата власт не харесва екзарх Стефан. Той е принуден да подаде оставка през септември 1948 г. Пак започва да управлява синодът начело с наместник-председател.
Макар че се стреми да ограничи влиянието на църквата сред народа, властта преследва външнополитически цели. В решение на Политбюро на БРП (к) от 10 септември 1948 г. пише: "Изхождайки от необходимостта да се засили общественият авторитет на Българската православна църква, което е необходимо от гледна точка на организиране борбата на православните църкви против Ватикана и неговата реакционна политика, ЦК дава съгласие българската екзархия да бъде въведена в патриаршия".
През 1950 г. Светият синод се заема да изработи нов устав. В неговия член 1 е записано, че самоуправляемата Българска православна църква се назовава патриаршия.
Изборът на първи патриарх в състезание между двама
На 8 май 1953 г. е свикан църковно-народен събор, който да "да възстанови патриаршеското достойнство" и да избере патриарх. За него пристигат високи гости от чужбина - румънският патриарх, митрополити от СССР, Полша, Чехословакия.
За дни заседания съборът възстановява патриаршеският статут на българската църква. На 10 май в състезание с още двама кандидати за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. Веднага след това той е интронизиран в храма "Св. Александър Невски", който става патриаршеска катедрала.
Скоро Българската патриаршия е призната от всички православни църкви.
Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г.
Следващият патриарх става ловчанският митрополит Максим, който почива на 6 ноември 2012 г.
На 24 февруари 2013 г. за патриарх е избран русенският митрополит Неофит, който почина на 13 март 2024 г.