Защо папата призова Киев да вдигне бялото знаме
Откъм ракурса на Всевишния войната на Украйна е голяма геостратегическа грешка
Едно трябва да се признае на папа Франциск – обича да произвежда новини. Преди години накара верующите да си глътнат езика, като сподели, че хомосексуалистите също можели да попаднат в рая. После говорител на Ватикана разясни, че понтифексът не бил правилно разбран.
След това папата пооткрехна райските порти и за атеистите – стига да живеят по-богоугодно, защо да не си спасят душите? Говорителят пак заглади погрешното впечатление.
Но ето че миналата седмица папата препоръча на украинския президент Зеленски да вдигне бялото знаме:
Аз вярвам, че най-силни са тези, които виждат положението, мислят за народа и имат куража да вдигнат белия флаг и да преговарят.
Наложи се ватиканският говорител пак да разяснява какво е искал да каже папата. Но чия дума е по-силна – на папата или на някой ватикански писар? Едни твърдят, че през устата на понтифекса говори сам Бог, други – че говори тайното световно правителство.
И в двата случая папата знае това, което простолюдието не знае
Всяка негова дума е знамение свише. Но освен папските думи появи се и друго мирно знамение – Виктория Нюланд, главният продуцент на украинската война, си подаде оставката от поста заместник - държавен секретар на САЩ. Нюланд е дамата, която кадруваше бъдещото правителство на Украйна, докато черпеше с курабии участниците в киевския майдан през 2014 г. Външните министри на Германия, Франция и Италия се опитаха да договорят мирна и демократична смяна на властта, но тя я осуети и остана в историята на елегантната проза с фразата Fuck the EU.
Пророчески думи – 10 години по-късно ЕС е тотално fucked. Между другото, по-предишните думи на папата също се оказаха пророчески – неотдавна католическата църква разреши еднополовите бракове. Това не може да стане без Божията намеса.
Но да се върнем на Нюланд. Дни преди да си подаде оставката, тя
пристигна в Киев, за да бабува при смяната на главнокомандващия
Досегашният - генерал Валерий Залужни, бе започнал да публикува статии и да дава интервюта, които изразяват съмнение в победата. Армията била преуморена, снарядите не достигали, стратегията била погрешна, време било да се преговаря за мир.
Новият главнокомандващ - генерал Олександър Сирски, няма навика да дава публични изявления. Дадат ли му указания – козирува и изпълнява. Уви, точно след като пое командването, падна крепостта Авдеевка, а Нюланд се прибра във Вашингтон и си подаде оставката.
Това според мен е сериозно знамение, тъй като
Нюланд беше архитектът на източноевропейската политика
на САЩ и при Обама, и при Байдън. Тя бе продължител на линията на президента Буш-младши. Щом сега ѝ подават оставката, значи имаме нова концепция.
Според професор Джон Миършаймър, представител на реалистичната школа в геополитиката, опитът да се вкара Украйна в НАТО и да се променя режимът в Русия е огромна геостратегическа грешка. Тъкмо обратното, Русия трябва да е съюзник или поне неутрален играч в голямата битка с Китай. Дали тези мисли на Миършаймър не са стигнали до ушите на Чичо Сам?
Ако Путин бе паднал и ако Москва бе вдигнала бялото знаме, ако бе приела управлението на западните компании и фондации, политиката на Нюланд щеше да е велик успех. Но случи се обратното. Властта на Путин се втвърди, страната започна да се военизира и дори да национализира част от машиностроенето. Замириса на сталинизъм.
И какво се оказа? Оказа се, че Русия вече е в прегръдките на Китай – новия голям съперник на САЩ в борбата за глобална хегемония. Дори да не е империя, Русия вече е “прокси” на една много по-голяма и по-опасна за САЩ империя.
След Втората световна война Русия и САЩ винаги са воювали чрез “проксита”. Такава бе корейската война от 1950 до 1953 година. Към края в ролята на “прокси” се включи и Китай, като изпрати около половин милион войници. Прокси война беше и виетнамската (1954 – 1975). Както и афганистанската (1979-1989), но в нея Русия вече воюваше със свои бойци, нямаше прокси.
А как да гледаме на украинската война? Ако приемем, че Украйна е прокси на САЩ, то
самата Русия вече е прокси – прокси на Китай
Робувайки на геостратегическите си инстинкти от студената война, Вашингтон малко късно взе да се усеща, че всъщност подарява на своя най-сериозен съперник най-голямата суровинна база на планетата. Всичкият газ, петрол, въглища, дървесина, руда и останалите богатства на Сибир вече са заден двор на Пекин. Пътят им на Запад вече е блокиран.
На всичкото отгоре войната в Украйна създаде една алтернативна глобална организация, която застрашително се разширява и обхваща кажи-речи целия Трети свят, както го наричаха в миналото. Западът срещу целия свят – това е много губеща позиция. През 80-те години на миналия век СССР беше успешно изолиран и вдигна бяло знаме, защото не разполагаше с редица водещи технологии и най-вече с компютърни чипове. Днес обаче Китай е технологичен лидер наравно със САЩ, а и Южна Корея и Тайван са съвсем наблизо, те просто няма как да се изолират от търговията и сътрудничеството в собствения им географски район.
Може да се каже, че Нюланд блестящо изпълни програмата на Халфорд Макиндър,
големия британски геополитик и автор на “Географската ос на историята”, основополагащ доклад на британската геостратегия през 1904 година. По онова време тази ос е Източна Европа и най-вече Полша и Украйна. Който управлява Източна Европа, пише Макиндър, той командва и Хартланда (континенталната част на Евразия). Който управлява Хартланда, той командва и Световния остров, а оттам и целия свят. (“Географската ос на историята”* неотдавна бе преведена на български и може да бъде намерена в книжарниците.)
Но това е през 1904 година Хартландът е един, през 2024-а е съвсем друг. По времето на Макиндър Полша и Украйна са в неговия център, тъй като Китай не е имал почти никаква тежест. Днес териториите на изток и юг от Урал тежат в промишлено, търговско и военно отношение поне 5 пъти повече, отколкото териториите на запад. Упадъкът на Европа избута географската ос на историята още по' на изток.
Да кажем, че новата географска ос е Урал. Тогава превръщането на Източна Европа в анти-Русия е огромна и може би фатална геостратегическа и психоисторическа грешка.
Ето, това може би има предвид Всевишният, когато нашепва нещо на своя земен наместник – папата. Или може би това е новото мнение на тайното световно правителство.
Иначе тук на земята нещата са ясни – слава на Украйна! На героите – слава!