България заема трето място в ЕС по спад на промишленото производство през януари
Продукцията на промишления сектор е намаляла през януари 2024 г. спрямо декември 2023 г. с 2,1 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната. Това сочат най-новите, сезонно изгладени, първоначални оценки на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата служба.
През декември, отнесено към ноември 2023 г., промишленото производство се увеличи с 1,6 на сто и в двете зони.
На годишна база - през януари 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., промишленото производство е намаляло с 5,7 на сто в ЕС и с 6,7 на сто в еврозоната.
В България промишлеността е отслабнала с 2,5 на сто през януари 2024 г. спрямо декември 2023 г. Тогава, също на месечна основа, родната промишленост увеличи обема си с 4 на сто, след като през ноември бе надолу с 4,4 на сто, показват данните на Евростат.
В годишно сравнение - през януари 2024 г. в сравнение със същия месец на предходната година, родната промишленост е изтрила 7,6 на сто от продукцията си, като в ЕС по-зле са се представили само Ирландия (-34,1 на сто) и Естония (-8,6 на сто). През декември 2023 г. спрямо последния месец на 2022 г. българското промишлено производство отслабна с 5,4 на сто, а през ноември - с 12 на сто.
На годишна база през януари в България е намаляло производството на дълготрайни потребителски стоки (-21,7 на сто), на капиталови стоки (-10 на сто), на недълготрайни потребителски стоки (-7,4 на сто) и на енергия (-1,3 на сто).
Месечно сравнение по основни индустриални групи и по страни
В ЕС през януари в сравнение с декември е нараснало производството на междинни стоки (+2,9 на сто) и енергия (0,6 на сто), докато обемите на произведени капиталови стоки (-12,8 на сто), дълготрайни потребителски стоки (-0,1 на сто) и недълготрайни потребителски стоки (-0,5 на сто) са намалели.
В еврозоната за същия период промишленото производство се е увеличило при междинните стоки (+2,6 на сто) и енергията (+0,5 на сто), но е спаднало при дълготрайните потребителски стоки (-1,2 на сто), недълготрайните потребителски стоки (-0,3 на сто) и се е сринало при капиталовите стоки (-14,5 на сто).
Сред членките на ЕС, за които има налични данни, най-значителен месечен спад е регистрирала Ирландия (-29 на сто), Малта (-9,4 на сто) и Естония (-6,6 на сто). На другия край на скалата с най-големи увеличения на промишленото производство са Полша (+13,3 на сто), Словения (+10,6 на сто) и Литва (+7,2 на сто).
Годишно сравнение по основни индустриални групи и по страни
Промишленото производство в Евросъюза през януари 2024 г. на годишна основа е спаднало при всички основни индустриални групи - междинните стоки (-3,3 на сто), капиталовите стоки (-10,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,1 на сто), недълготрайните потребителски стоки (-1,3 на сто), с изключение на сектор енергетика, където производството расте с 0,6 на сто.
Същевременно в еврозоната промишленото производство следва сходно развитие - единствено производството на енергия е нараснало (+0,3 на сто), докато намаление са отчели производството на междинни стоки (-2,5 на сто), капиталовите стоки (12,1 на сто), дълготрайните потребителски стоки (-8,4 на сто) и недълготрайните потребителски стоки (-3,1 на сто).
Сред страните от ЕС най-голям спад през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. е отчетен в Ирландия (-34,1 на сто), Естония (-8,6 на сто) и България (-7,6 на сто). С най-голямо увеличение са били Словения (+12,2 на сто), Гърция (+10,5 на сто) и Дания (+5,3 на сто).