Учени от БАН готови с паве, по което колите няма да се хлъзгат
- Цената му излиза 20-ина лева. 100-годишните днес биха стрували 325, но вече няма по света
- Имат същите свойства, но различен химичен състав
- В института по металознание изпекоха първите 150, покриват 3 квадрата
Жълти павета на вид като тези от 1907 г. могат да бъдат произведени и без да се ползва находището край Будапеща, уверяват от Института по металознание, съоръжения и технологии “Акад. Ангел Балевски” на БАН.
Някога те са покривали около 60 декара, сега красят 30 в центъра на София. Направени са от карбонатна утаечна скала мергел, известна в Унгария под името марга, и днес никъде по света не могат да се купят.
Хрумна ми да се занимая с жълтите павета, когато по телевизията видях предаване, посветено на тяхната история. Започнах да правя опити и след няколко месеца създадохме, макар и нестандартно по размер, първото жълто паве, разказва проф. Любен Лаков от института. През юли 2016 г. предал в общината първия екземпляр.
През годините на “Московска” са постъпвали оферти за между 350 и 400 лв. за квадратен метър. Те не са приети заради високата цена, а мострите не са били тествани в полеви условия и в лаборатории. Сега трима учени от института към БАН произвеждат евтиния и качествен пилотен продукт, гордее се проф. Лаков. За да стигнат до жълтата мостра, проучили 8 различни находища.
Спрели се на две, защото не изисквали модифициране на суровината и смесване с други компоненти, за да се получи желаният жълт цвят. Категорични са, че паветата са точно като тези, които някога сме купили от Австро-Унгария.
За да постигнат специфичния нюанс на цвета, работили със Светла Енчева от музея “Земята и хората”. Жълтото се дължи на съединение, наречено фасаид. “Когато са полагани първите павета, основата е била много старателно подготвена. Изолацията между тях също е много важна. Не трябва да се слага обикновен асфалт, а битум, за да не минава вода под паветата. Идентичността изисква те да притежават по два дистанционера от всяка дълга страна и по един от късата, за да може, като се подредят, да има малък луфт, чрез който да се изолират с битум", разяснява специалистът.
Учените от БАН сами са си изработили матрицата, както и пещта. За да се синтезират 5-6 броя павета, отиват към 250 лв.
Някога България е платила за паветата 35 млн. златни лева. Ако конвертираме цената на златото от 1907 г., сега едно би струвало 325 лв. За да има смисъл предприятието да се занимава с внедряването на технологията, трябва да се заложи произвеждането на 100 хиляди бройки (2 декара) и тогава едно паве ще струва около 20-25 лв., пресмята проф. Лаков. Учените от института му имат договор за 250 “пилотни” павета.
В института по металознание има готови 150, като 50 покриват един кв. метър. Изследвания показват, че колите няма да се хлъзгат по паветата, както сега. Издържат и на тежестта на танковете при военни паради, стига веригите да не ги счупят.