Етнолог от Елена написа книга за сокая - носели го невестите преди 200 г.
Книгата "Сокаи" на Светослав Петров ще бъде представена на 15 март в Художествената галерия в град Елена.
Светослав Петров е етнолог с професионални интереси в областта на материалната култура на българите. Роден е в град Елена. През 2012 г. прави първата възстановка на сокайно забраждане, съобщават от общината.
Книгата е най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай", носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Употребата му се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана. Още след Освобождението сокаите винаги са били в полезрението на изследователите, тъй като толкова разкошен накит за глава няма как да остане незабелязан. Съществуват няколко теории за техния произход като една от тях ги свързва с някогашния болярски костюм. След падането на Търново под Османска власт болярите се укрили в непристъпния Балкан. Счита се, че вследствие от преобразувания в костюма през вековете, се достига до вида на сокайното забраждане, което познаваме днес. Други автори смятат, че забраждането е повлияно от Изтока и там би следвало да се търсят неговите корени.
Книгата „Сокаи" събира в себе си всички изследвания, направени до момента. Също така са разгледани много ценни архивни материали, някои от които се публикуват за пръв път – снимки, картини, стенописи. Не по-малко важни са и спомените на реалните носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в. Вероятно хората не знаят, но зад шегата „Дъската ти хлопа" стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Ценна от книгата е практическата ѝ част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични.
Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящето изследване много пълно и изчерпателно.
Днес запазените сокайни забраждания са изключителна рядкост и показването им пред публика винаги буди възхищение. Тъй като целта на книгата е да извади спомена за сокаите от текста, то авторът й ще покаже на живо трите вида народни носии от Габровско, Търновско и Ловешко и ще демонстрира как се гласи всеки един от видовете сокай. За присъстващите това ще бъде възможност да се насладят до близо 200-годишни носии и забраждания.