Минималната заплата да е половината от средната, но да не се вдига при ниска инфлация и БВП
Да варира в интервала 50 и 55% е друг вариант, който ще се обсъжда
Минималната заплата да не се се вдига, ако има отчетен спад на БВП, инфлацията и производителността на труда. Това е един от вариантите, които държавата предлага за определяне на формула, с която да се въведе евродирективата за справедливи доходи. За нея е създадена работна група, а предложенията ще бъдат обсъдени следващата седмица със социалните партньори, научи "24 часа".
На 1 февруари 2023 г. - ден преди да се разпусне, 48-ото НС реши минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Точният размер на минималната заплата ще се определя до 1 септември на текущата година. Така от 1 януари минималната работна заплата у нас е 933 лв.
Какво предлага държавата сега?
„Определяне на минималната работната заплата за страната в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година." Тя не може да е по-ниска от предходната година. Тук новото е, че минималната заплата ще се определя най-късно до 31 октомври на текущата година, а не до 1 септември както е сега.
Освен това "министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната заплата за страната, не по-малък от определения размер за предходната година в случай, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда спад на БВП, производителността на труда и ръстове на инфлацията в страната и когато такива са отчетени от Националния статистически институт за предходното тримесечие в годината за определяне и на годишна база", пише още в този вариант.
При определяно ѝ пък ще се отчитат общото равнище на работната заплата в страната и нейното разпределение; темп на растеж на работните заплати; доходи и разходи на домакинствата; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта.
"Предложеният вариант на механизъм е гъвкав по отношение на икономическата среда и прогнозните стойности, като отчита икономическите цикли и по този начин благоприятства за запазване на работните места, възможностите на бизнеса, бюджета и запазване на заетостта", пише в мотивите си държавата. И отбелязват, че предложената долна граница е според препоръчаните референтни стойности в евродирективата за определяне на минималната работна заплата от 50% от средната заплата. Според социалното министерство тя е в съответствие с прогнозните бюджетни разчети и гарантира защита на наетите на минимална заплата, работодателите пък ще бъдат стимулирани за запазване на работните места на нископлатените работници и минималната заплата няма да изостане необосновано от средната работна заплата.
"Този промени в закона ще окажат положително въздействие върху процеса по актуализацията на минималната работна заплата, който следва да бъде координиран с процесите по надграждане и в други области, като например линията на бедност, социалното включване, социалното подпомагане по начин, който да балансира различните интереси, свързани с ползотворното участие на пазара на труда на оптимално количество работна сила и при оптимална реципрочна рентабилност за заинтересованите страни", пише още в мотивите.
Според друг вариант минималната заплата може да се определя в интервала 50% - 55% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. И при този вариант определената минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година. И при него се предлага тя да се определя най-късно до 31 октомври.
"При икономическо развитие министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната заплата за страната от 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната работна заплата за страната от 55% от средната работна заплата, не по-малък от определения размер за предходната година и в случай, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда спад на БВП, ръст на инфлацията, спад на производителността в страната и когато такива са отчетени от Националния статистически институт за предходното тримесечие в годината на определяне на МРЗ и на годишна база", пише още в работния документ.
Минималната заплата да е 50% от средната няма да се прилага, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда за текущата година спад на БВП, ръст на инфлацията и спад на производителността. Да е 55% от средната пък няма да се прилага, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда за текущата година ръст на покупателната способност, спад на инфлацията, отчитайки заетостта и производителността.
"Отчитането на нарастването на минималната работна заплата с инфлацията (прогнозния индекс на потребителските цени) за следващата година спрямо текущата е допълнителна гаранция за запазване на покупателната ѝ способност в периода, от който ще влезе в сила. Обвързването на минималната работна заплата със средните равнища на доходите от труд чрез коридор 50% - 55% от средната работна заплата с горна и долна граница, в който да се движи отношението на минималната към средната работна заплата за страната, е предпоставка за гъвкавост.
Обвързването с отчетения ръст на средната работна заплата е предпоставка да се отчете динамиката на средните доходи в икономиката, което от своя страна гарантира до голяма степен икономическата роля, която минималната работна заплата трябва да изпълнява. По този начин се отчитат разходите за труд, както и тенденцията в ръста на производителността на труда и средното равнище на заплащане.
Диапазонът от 5 процентни пункта предоставя допълнителна гаранция за адекватност на минималната работна заплата", пише социалното министерство в мотивите си към този вариант.