Март топъл, с много дъжд, но и с нов сняг за скиорите
На 20-и настъпва астрономическата пролет, на 31-и минаваме на лятното часово време
Средните дневни температури през първите десет дни на март ще са с около 1 градус по-високи от нормата - между 10 и 14 градуса.
През второто десетдневие ще са малко по-високи - между 11 и 15 градуса. В края на месеца обаче превишението на обичайните температури за месеца ще е още по-осезаемо - ще са между 12 и 16 градуса, което е с около 3° повече от климатичните норми. Средните максимални за март са между 9 и 13 градуса, а за минималните климатичната норма се движи между -1 и 3.
Повече валежи ще има в западните райони през първото и второто десетдневие, а през третото - в югозападните части от страната.
Най-малко ще вали в Източна България
Това каза за “24 часа” шефът на синоптичната фирма TV-MET Петър Янков.
Нормално месечният валеж за март е 30 и 60 л/кв. м, а в планините - между 60 и 100.
Месецът е характерен с бързи и чести промени на времето, до 10-и се очаква именно такава динамика.
Започна с дъждове, до 3-и по-интензивни те ще са в югозападните райони. В деня на националния празник следобед валежите ще спират и ще има слънчеви часове.
За валежния период в планините над 2000 м новата снежна покривка ще е от 10 до 20 см.
На 4 март за кратко дъждовете ще спрат, но от 5-и до 7-и се очакват интензивни, като в планините пак ще вали сняг. В северните райони ще паднат до 5-10 л/кв.м, а на юг - до 20-30.
В края на първата десетдневка, макар и краткотрайно - от 8-и до 10-и, ще бъде сухо и студено за сезона.
Въпреки че обичайно първият пролетен месец е по-топъл средно с 4-5 градуса от февруари, често зимата отказва да отстъпи, напомня Янков. Най-студено през март у нас е било в Горна Оряховица - минус 29°, в Ихтиман - минус 28, и във Видин с минус 27.
Тази година няма вероятност за подобни екстремни студове. Но все пак
сутрешните температури в Деня на жената
ще са от -3 до 0° Дневните обаче ще са приятни - до 7-13 градуса.
Следващият период с по-интензивни валежи се очаква да бъде от 17 до 20 март. В планините отново ще вали дъжд и сняг, като в Източна България ще паднат до 20-30 литра на квадратен метър.
Не се очакват сериозни поражения по агрокултурите, увери метеорологът.
Сухо и топло ще бъде от 21 до 23 март
От 24-и до 26-и и от 28-и до 29-и ще вали топъл пролетен дъжд.
В края на месеца - в нощта на 30-и срещу 31 март, е преминаването към лятно часово време. В 3 ч тогава трябва да преместим стрелките с един час напред.
А 10 дни преди това е пролетното равноденствие. На 20 март в 5,06 ч идва астрономическата пролет, а Слънцето влиза в знака Овен.
Слънчевите часове започват да се увеличават значително и понякога температурите достигат летни стойности. Най-високите измерени мартенски температури у нас са били от 30 до 35°.
Светът изпраща най-горещия февруари
Вероятно февруари 2024 г. ще е най-топлият от век насам в България, а и не само, обявиха тези дни от Националния институт по метеорология и хидрология.
По данните на НИМХ средните месечни температури са между 4 и 10°, което е отклонение от месечната норма между плюс 3 и плюс 7,5°.
Подобни стойности бяха отчетени и през февруари 2016 г., но със сигурност тазгодишният Малък Сечко е един от най-горещите от 1930 г.
Февруари се превърна в истинска пролет и по света - цветята цъфтят по-рано от Япония до Мексико, ски пистите останаха без сняг в Европа, а в Тексас температурата достигна до 38 градуса, обобщава и Ройтерс. Цял месец предварително в Токио разцъфнаха прочутите японски вишни (сакура).
Трима учени, цитирани от агенцията, са категорични, че този февруари ще се окаже с най-високата средна глобална температура и че това се дължи на промяната в климата и затоплянето в източната част на Тихия океан, известно като Ел Ниньо.
Ако бъде потвърдено, това ще е 9-ият пореден месечен температурен рекорд, който ще бъде счупен, според Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA). Тя ще публикува окончателните данни за февруари около 14 март.
Допълнителното затопляне допринася за топенето на ледниците на полюсите и в планините, повишава морското равнище и предизвиква екстремни метеорологични явления, казва Андерс Леверман, физик от Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.
Високите температури водят и до увеличаването на смъртни случаи, отчита Джейн Болдуин от Калифорнийския университет.