Тренд: новите потайности за младите пловдивчани - над Марково и Белащица
Мнозина предпочитат природата, където липсват правила, търсят усамотение с приятели и съзерцават града от високо
Те са на възраст от 16 до 25 години и търсят нетипични места за срещи. Обществени пространства като заведения и дори паркове в Пловдив не ги привличат толкова.
Предпочитат усамотение и открити кътчета, които намират извън големия град.
"Това е бягство от публичността. Предпочитат
природата, където липсват правила
и в същото време им дава възможност за извършване на повече забранени неща", обясни за "24 часа" тренда на младите пловдивчани психоложката Петя Горчева.
Според нея публичните зони предполагат зададена норма на поведение, която трябва да спазват. А подрастващите изпитват необходимост да общуват, но избират да са в среда, с която се идентифицират, затова се движат в определени приятелски кръгове.
Едно от местата, което във всеки сезон и почти всекидневно е посещавано - и през деня, и през нощта, е над село Марково. Намира се на по-малко от 5 км от областния град.
"Могат да се видят главно вечер.
Събират се цели компании с коли и си приказват,
съзерцавайки Пловдив
Гледката на града наистина е впечатляваща", казват местни жители. Според тях в почивните дни посещенията са още по-масови.
"Избират това място заради романтиката. В същото време е достъпно, стига се до него лесно с автомобил. Някои се качват и по-нагоре, където започва гората. Там вече какво правят, не знаем", разказват марковци.
Категорични са, че не са виждали презервативи на местата, където обикновено се събират пловдивските младежи.
"По черния път по-нагоре обаче сме забелязвали разпилени мокри кърпички", допълват хора, чиито къщи са в непосредствена близост.
Случвало се по десетина автомобила да спират над селото и от тях да излизат момчета и момичета.
"Не крещят, не пият алкохол и не притесняват местните жители", обясняват марковци.
"Приятно е да си на по-усамотено място сред хубава компания", описва 12-класникът от Пловдив Александър Илков, който често с компания отскача над Марково.
Наричат мястото Гледката
Предварително си купуват храна и напитки, които консумират там. По негови думи шофьорите се въздържали от алкохол.
"Все пак возят по няколко души. А пътните инциденти с наши връстници са твърде чести", казва той.
Александър твърди, че прекарват на Гледката доста дълго време, а понякога и до малките часове на нощта. Говорели си как е минал денят им, какво им предстои, споделяли лични преживявания.
Новата тенденция хвърля в размисли пловдивчани от по-възрастните поколения.
"На техните години не излизахме от кръчмите
Но явно сега ги тегли към природата. Не си представям какво удоволствие е да си хапваш и пийваш там, къде няма тоалетна и няма къде да си измиеш ръцете. Но младите хора сега са различни", казва пловдивчанка, типичен представител на поколението, което не излизаше от култовите заведения на Стария град.
"Там не ходехме за едното ядене и пиене, а заради контактите с хора. Говорехме си за книги, за филми. Разменяхме си по някоя реплика с непознати от съседните маси", прави съпоставка тя.
Освен в Марково подобно любимо място за пловдивските младежи има и в близкото село Белащица.
"Обожавам местността Чинарите, близо до девическия манастир "Св. Георги". Става и за разходки, и за снимки. Но не са малко младежите, които си организират и нощни купони. Събират се, правят си скари, пускат музика от колите и го удрят на живот", описва тя.
Разбира се, Пловдив също има зони, притегателни за младите. Една от тях е Небет тепе на Трихълмието. Оттам се отваря панорамна гледка. "Обстановката" включва древни руини.
"Прекарваме по около два часа там, след като сме се разходили из Стария град. Съзерцаваме останалите тепета. Това ни отпуска и ни помага да си "проветрим" главите", казва 20-годишната Мая Шамдин.
Мястото е подходящо по-скоро за медитация. Повечето, които го посещават, са насядали върху античните градежи и разговарят едни с други.
"Категорично мога да кажа, че
най-любимото ми място в града е парк "Розариум" зад Братската могила",
уточнява Калоян Великов. Това е пространство, обградено от дървета. Навремето пловдивчани там си правеха пикници в почивните дни. Сега е доста по-социализирано. Наблизо е Гребният канал.
Великов ходел там с приятели, а често и сам. Разхождали се по пътеките в горичката и обсъждали важни за тях теми - работа, студентски живот, лични истории.
"Спокойно е и можем да се отпуснем. Дърветата донякъде заглушават шума на града ", разказа младият мъж.
"След училище задължително минавам през Цар-Симеоновата градина, където винаги можеш да зърнеш някой познат. После продължаваме към някое от тепетата, които ни откъсват от напрегнатото градско всекидневие", описва Мартин Марчев.
За Тодор Тодоров и компанията му Гребната база е мястото, която ги отпуска. Тичат, правят обиколки, но отскачат и над Асеновград.
"Като се изморим, пием по една студена бира, взимаме и нещо за хапване", разкрива 26-годишният мъж.
Подрастващите изпитват необходимост да общуват и са намерили тази форма - да се движат в определени кръгове и най-вече на места извън града, обобщава психоложката Петя Горчева.