В памет на убитата журналистка Дафне Галиция ЕС прие закон за защита на критичните гласове от делата “шамари”
Всички държави членки трябва да впишат директивата на национално ниво до 2026 г.
Журналисти, медийни организации, активисти, академици, художници и изследователи трябва да бъдат защитени срещу неоснователни и злоупотребяващи съдебни производства - това гласи директивата за борба със стратегическите съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs), известни като “делата шамари”. Европейският парламент я прие с голямо мнозинство на първо четене във вторник. Решението беше приветствано като
победа за свободата на печата
и застъпничеството за правата на човека, съобщиха от европейската институция.
Директивата трябва да пази журналисти, активисти и академици от дела, целящи да заглушат техните критични гласове. За групата на Европейската народна партия (ЕНП) тази борба винаги е била под наименованието “законът на Дафне” в памет на смелата малтийска журналистка, която беше убита заради разследванията си.
Дафне Ан Каруана Галиция беше малтийски писател, журналист, блогър и антикорупционен активист, който следеше политическите събития в държавата си. Известна е по света с разследването си на Панамските документи. Тя бе убита през 2017 г., когато беше на 53 г. Стана жертва на атентат, при който бомба експлодира в автомобила ѝ.
Показната ѝ смърт предизвика огромен международен отзвук. За него двама братя бяха осъдени на 40 години затвор. Джордж и Алфред Деджорджо признаха за убийството на Дафне само часове след като пледираха, че са невинни.
Малтийката Роберта Мецола, която е председател на ЕП, описа гласуването като “преломен момент” и подчерта значението на директивата. “Преди убийството си Дафне Каруана Галиция беше изправена пред повече от 40 съдебни дела. Тя беше мишена, защото беше заплаха. Ние
обещахме този закон на нейното семейство,
на нейните родители и нейните сестри. Работихме усилено за това”, заяви председателката на ЕП. И добави, че е горда от свършената работа. “Силна директива срещу SLAPP, която осигурява прикритие на журналисти и активисти в кръстосания огън, които са заплашвани и тормозени ден и нощ, защото си вършат работата, които нямат къде другаде да се обърнат”, каза още Мецола след гласуването във вторник.
Това бе 9-ата от общо 10 стъпки за одобряване на закона. Тя бе приета с огромно мнозинство - 546 гласа “за”, срещу едва 47 “против” и 31 въздържали се. Всички малтийски евродепутати гласуваха положително. Въпреки различните политически интереси
сред българите също няма разногласия -
всички са гласували “за”. Последната необходима стъпка за приемането на директивата е да бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС и всяка страна членка да я впише в законодателството си. 27-те държави имат двугодишен срок да го направят, т.е. до 2026 г.
Директивата позволява на съдиите да идентифицират и отхвърлят неоснователни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) на ранен етап, спестявайки на журналистите и активистите тежестта да се защитават срещу несериозни и недобросъвестни искове. Освен това тя въвежда възпиращи финансови гаранции, които позволяват на жертвите да търсят обезщетение за щети и съдебни разноски от ищци, завели злоупотребяващи производства.
На практика SLAPP е акроним за стратегически съдебен процес срещу участието на обществеността. Терминът е измислен през 80-те от двама професори от университета в Денвър - Джордж Принг и Пенелопе Канан. Те са съавтори на SLAPPS: Getting Sued for Speaking Out - в превод “Да те съдят за изказване”. В най-основната си дефиниция SLAPP иск е гражданска жалба или насрещен иск, заведен срещу хора или организации, които се изказват по въпроси от обществен интерес или загриженост.
Малтийският евродепутат Давид Каса, който отдавна подкрепя директивата срещу делата “шамари”, приветства приемането на законодателството като значително постижение. Именно той инициира кампанията за директивата след заплахи, отправени от малтийските медии заради убийството на Каруана Галиция. Каса подчерта необходимостта от стабилна защита срещу правен тормоз и намеса на правителството в свободата на печата.
“Първоначално основното ни препятствие беше намирането на правна основа, която да даде основание на ЕС да законодателства. Благодарение на работата на вицепрезидента Вера Йоурова това препятствие беше преодоляно. Но е вярно, че ЕС може да стигне само толкова далеч и директивата се грижи предимно за случаи, които имат трансграничен елемент”, обяснява Давид Каса. По негови думи затова
ЕК е издала допълнителна препоръка,
която изяснява, че разпоредбите на директивата трябва да се прилагат и за чисто вътрешни случаи. “Трябва да работим усилено, за да гарантираме, че това се случва в целия ЕС и особено в Малта”, заключи Каса.
С приемането на директивата, която се противопоставя на делата “шамари” евродепутатите потвърдиха ангажимента си да поддържат свободата на печата и да защитават демократичните ценности, като се съобразяват с предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, насочени към противодействие на дезинформацията, укрепване на независимостта на медиите и прилагане на правилата на ЕС за конкуренция в медийния сектор.