Търси се 26-ият външен министър. Плюс вицепремиер за еврото и Шенген? (Графика)
През годините партии разделят ведомства, за да останат във властта, подобна схема се лансира и за кабинета "Габриел/Денков"
Кой ще е 26-ият външен министър на България от демокрацията насам, се превърна в залог ротацията да се случи и (не)коалицията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да продължи да управлява.
За последните 34 г. 25-има са се изредили в креслото на първия дипломат, като трима от тях са влизали в МВнР повече от веднъж.
На няколко пъти обаче е имало отделен ресор за Европейския съюз - терена, на който акад. Николай Денков вече видимо се чувства уверен и настоява, че контактите му с европейските лидери не следва да бъдат прекъсвани. ГЕРБ пък категорично настояват, че евро-атлантическата външна политика е каузата, в името на която са се съгласили да управляват в сглобка с “Промяната” и ДБ. Затова знаково единственият им участник в това правителство е Мария Габриел и няма начин Външното министерство да не остане за ГЕРБ, когато тя поеме премиерския пост след ротацията.
Така разделянето на ресора външна политика идва като все по-логично и практично решение, което няма да разцепи (не)коалицията.
ПП вече разделиха едно министерство при първото си управление - в кабинета “Петков” Даниел Лорер пое новосформираното ведомство за иновации и растеж, което бе отцепено от икономическото. Така хем БСП имаха желаното ресурсно министерство на икономиката, хем “Промяната” извадиха от него важни ресори под свой контрол. Това положение остава и до днес.
Меглена Кунева - впоследствие първият български еврокомисар, е и
първият министър по европейските въпроси
През 2002 г. тя пое поста като министър без портфейл в кабинета на Симеон Сакскобургготски, остана на него и в правителството на Тройната коалиция. Основната ѝ задача бе ускоряването на влизането ни в Европейския съюз. Сега целта на отделен такъв пост може да са Шенген и еврозоната - ключовите приоритети на управлението “Денков/Габриел”.
Преди две десетилетия Кунева дирижираше няколко дирекции, които преди това бяха част от Външно. Първата министърка на европейските въпроси заемаше поста 5 г. и половина, преди да стане еврокомисарка. Три месеца по-късно отново жена го пое - Гергана Паси, тогава Грънчарова. Сложните коалиционни отношения тогава също правеха преговорите трудни. Твърдеше се, че партньорите от БСП и ДПС предпочитали Грънчарова да остане заместничка на тогавашния външен министър Ивайло Калфин (от БСП), но НДСВ
успя да се наложи и отново да поеме “европейското” министерство.
Когато Бойко Борисов пое властта, координацията по въпросите на ЕС отново бе прибрана в МВнР. През 2010 г. обаче вицепремиерът Томислав Дончев стана и министър без портфейл по управление на евросредствата - важната тема на тогавашното управление.
Вицепремиер с ресор координация на европейските политики и институционалните въпроси отново се появи през 2014 г. - в коалиционното второ правителство на Борисов, в което ГЕРБ бе заедно с “Реформаторския блок”, “Патриотичния фронт” и АБВ. РБ взеха ведомството отново за Меглена Кунева. Томислав Дончев обаче задържа контрола и ръководството над еврофондовете.
В служебния кабинет “Герджиков” пък социалистката Деница Златева стана вицепремиер по координация на европейските политики и отговарящ за подготовката на българското председателство на ЕС. “Позитано” не я пусна да остане в третия кабинет “Борисов” въпреки поканата и добрите думи за Златева от лидера на ГЕРБ. Така от май 2017 г. отговорник по българското европредседателство стана Лиляна Павлова, а на 31 декември 2018 г. ведомството е закрито с приключването на тези ангажименти на България.
Жените начело на Външно не са много, но не са и малко на фона на консерватизма на тази система. И определено са знакови фигури и в родната, и в европейската политика.
А и рекордът по продължително управление на министерството е дамски - на Надежда Михайлова. Кунева също стана ветеран на дипломатическия терен у нас и в Брюксел. Настоящият външен министър и бъдещ премиер Мария Габриел пък е първият наш политик, загърбил висока позиция в ЕК, за да стане член на правителството. И очакванията са, че европейската ѝ кариера ще се развива и занапред.
Именно биографията на Габриел вади ГЕРБ като контрааргумент на амбицията на ПП да запази своя
“излаз” към външната политика
Последният пример, който дават, е с визитата миналата седмица на британския външен министър Дейвид Камерън. Тогава Денков опита да се измъкне от въпрос за Северна Македония. Габриел веднага се вмъкна с умело дипломатическо изказване, издържано в перфектен “брюкселски” стил.
“Гафът” на академика обаче е съвсем пренебрежим на фона на други, останали в историята на Външно. Като например “списъка на Стоян Ганев”, огласил 1300 имена на български разузнавачи през 1992 г. Освен това външният министър в правителството на Филип Димитров бе свързван със скандалната секта на Муун. След падането на кабинета на СДС пък отказа да освободи поста в Общото събрание на ООН - по това време ротационно България оглавява Общото събрание и той като външен министър бе начело на генералната асамблея.
Паметно бе изключително слабото представяне на първата външна министърка на ГЕРБ Румяна Желева при изслушването ѝ като кандидат за еврокомисар през 2010 г. Тя обясни провала си с бойкот на кадри на НДСВ. Преди изслушването Желева трябваше да се оправдава и за подозрения в конфликт на интереси - имала ли е фирма, докато е евродепутат. Бе оневинена, но подаде оставка от всички постове и изчезна от прожекторите.