Минималната пенсия е твърде близо до средната и това води до недоволство и демотивация
- Сега между 300 и 400 хил. пенсионери работят, но да има и по-гъвкаво работно време за тях и адаптирани места
7 социални министри - Иванка Шалапатова и шестима нейни предшественици на поста, се събраха на дискусията на “Клуб “24 часа” Визионери”. Те обсъждаха как хората да имат достойни старини. Всеки от седемте социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения.
Започнахме с Лидия Шулева, продължихме с Ивайло Калфин, Минчо Коралски, Христина Христова и Емилия Масларова. Днес ви представяме мнението на Хасан Адемов. Той влезе в социалното министерство през 2013 г. По политически причини му се наложи да спре вдигането на изискуемите възраст и стаж за придобиване право на пенсия. Един от най-добрите експерти по социалните теми в България. При него минималната заплата стана 340 лв., а минималната пенсия - 155 лв. Размрази размера на пенсиите и те бяха индексирани с 3% по швейцарското правило. Въведе право на пенсия по-рано, но с намален размер. С четири месеца се намали срокът, върху който ще се изчисляват майчинските.
Темата “Достойни старини” е изключително важна и ако тя бъде детайлно анализирана, могат да се предложат работещи решения.
Тя има и европейски измерения, защото е свързана с все по-сложните демографски проблеми - застаряването на населението, увеличението на хората над 65 г., увеличената продължителност на живота, но и с проблемите на пазара на труда, свързани с недостига на работна ръка.
Всички тези фактори обуславят необходимостта от насочване на публичните финанси към проблемите на хората от т.нар. трета възраст. Натискът върху публичните финанси ще продължи да се увеличава, а това може да създаде проблеми на останалите секторни политики.
Друг много интересен феномен, свързан с “Достойните старини”, е т.нар. преход от трудова заетост към пенсионна възраст.
В този критичен за много възрастни хора момент е необходимо те да получат психологическа подкрепа
и съвети как да го преодолеят. Дали това ще се осъществи с публични средства, или с подкрепата на неправителствения сектор и доброволци, е въпрос на конкретни програми и проекти.
Достойните старини предполагат активни социални контакти, различни творчески инициативи, които да поддържат духа и самочувствието на хората в пенсионна възраст. Създаването на среда за контакти, клубове по интереси, доброволчески инициативи и други подобни възстановяват усещането за значимост и реабилитират желанието за обществена полза.
Много важно е и участието в трудова дейност. И сега от близо 2, 04 млн. пенсионери продължават да работят между 300 и 400 хиляди, като една част от тях са с трудови договори и плащат осигурителни вноски. По този начин подпомагат собствения бюджет, но допринасят и за увеличение на приходите в осигурителната система. Създаването на гъвкави форми на заетост, адаптирането на работните места са част от факторите, които решават въпросите на заетостта на хората в трудоспособна пенсионна възраст.
Честно е да признаем, че има и една голяма група, които имат нужда от предоставяне на социални услуги, грижа в дома или услуги в общността. По плана за възстановяване има предвидени около 800 млн. за модернизиране на домовете за социални услуги.
Финансирането на “Достойните старини” минава през разговор за създаване на “Фонд за подкрепа на възрастните хора”. През 2008 г. се създаде Държавен фонд за гарантиране устойчивост на пенсионната система - т.нар. Сребърен фонд, но засега единствената значима полза от него е, че той подкрепя вместо българските пенсионери фискалния резерв. Дали трябва да се създаде фонд “Дългосрочна грижа”, ако щете фонд “Долекуване и продължително лечение”, е въпрос с повишена трудност, защото тази тема минава през тежкия разговор за размера на осигурителните вноски. Вариант е на базата на сериозни експертни разчети да се помисли за разделяне на част от действащите осигурителни фондове, без увеличаване размера на вноските . Най-разумният вариант е поетапно увеличаване на социалните инвестиции и ефективно използване на средствата по линия на оперативните програми.
Много често, и не без основание, обществото обвинява политиците за взетите популистки решения без необходимата оценка на въздействието. Но както преди години бе казал бившият председател на ЕК Жн-Клод Юнкер: “Не подценявайте политиците, те винаги знаят какво да се направи, но не знаят как ще спечелят следващите избори.”
В програмата на правителството е записано, че до края на юни 2024 г. трябва да се изготви анализ за изкривяванията в пенсионната система. Целта очевидно е да се идентифицират съществуващите проблеми в системата и да се предложат мерки. В същия момент на Икономическия и социален съвет е възложено да изготви становище по същата тема, забележете до края на 2024 г. Притеснителното от поставянето на тази тема, впрочем за втори път (първия път така и не се стигна до анализ), е, че тя създава не само обществени, но и очаквания от политици, че този анализ трябва да реши как да се увеличат пенсиите.
Според мен главните проблеми освен финансовата устойчивост и адекватност на системата, на фона на нарастващия трансфер от държавния бюджет към бюджета на ДОО, са основно в две направления.
На първо място усещането за липса на справедливост, което демотивира особено по-младите да се осигуряват върху реални доходи.
На второ място - липсата на доверие, породено от драстичното отклонение от принципа принос-права. Примери много, но най-показателният е все по-малката разлика между размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и средната пенсия.
Това сближаване, както се казва, “на една ръка разстояние” на пенсионни доходи на хора с различен осигурителен принос е в основата на недоволството на много пенсионери.
На този фон веднага възниква въпросът, свързан с начина за определяне на минималната пенсия. Ноторно е известен фактът, че пенсионната ни система е структурирана върху принципи, като най-важният е солидарността. Солидарност между поколенията, между работещи и безработни, между здрави и болни, между тези с високи и тези с ниски доходи. Неслучайно законодателят е предвидил размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се определя с бюджета на ДОО. В случаите, при които няма достатъчен принос на базата на солидарността, се допълват пенсиите до определения минимален размер. Това е така, защото минималната пенсия освен всичко друго трябва да гарантира и минимални жизнени потребности.
Идеята да се получава реалният размер на пенсията според индивидуалния принос набира популярност. Тази мярка, ако искат управляващите да я предложат без сътресения, трябва ясно да обяснят на обществото за какво става въпрос и да изготвят оценка на въздействието, защото става въпрос за
мярка, която донякъде възстановява справедливостта, но, от друга страна, отнема за част от пенсионерите извоювани права
Идеята е след изчисления на реалния размер на пенсията останалата недостигаща част да се допълва от Агенцията за социално подпомагане. Само че тук подкрепата минава през подоходен критерий и може да се окаже, че пенсионери, които нямат достатъчен принос, но имат странични доходи от имущество, ренти, наеми и пр. няма да имат право на тази добавка от подпомагането. Тази тема изисква сериозна обществена дискусия, задълбочена експертиза и силна политическа воля, защото в социалната сфера трудно се отстъпва от завоювани права.
Друга важна тема е размерът на максималния осигурителен доход. За тази година той е 3750 лв. Въпросът е по какъв механизъм е определена тази сума, кои са използваните критерии, съобразени ли са с ръста на средния осигурителен доход. Последният участва във формулата за изчисляване размера на пенсиите и при наблюдаваното ускорено увеличение на този показател с темповете на неговото увеличение би трябвало да се увеличи и максималният осигурителен доход. Осигуряване върху по-високи доходи означава по-високи нива на социална защита - по-високи пенсии, обезщетения, така че разказът на тема максимален осигурителен доход минава през преразказ за осигурителна тежест и всичко свързано с механизъм за определяне на размера му.
Всички тези въпроси е редно да се анализират много внимателно, за да се постигнат решения, които да гарантират финансова устойчивост, адекватност и справедливост на пенсионната система.