Искат хроничното бъбречно заболяване да е част от Националната здравна стратегия 2030 г.
Пациенти и лекари се обединиха около тезата хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) да бъде включено сред социалнозначимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030 г. Това се случи по време на кръгла маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България". Форумът се организира от парламентарната комисия по здравеопазване.
Пациентите с ХБЗ да бъдат диспансеризирани при общопрактикуващите лекари, да се проведе национален скрининг, а пациентите, страдащи от диабет, от артериална хипертония или са засегнати от някакво бъбречно заболяване, да се изследват допълнително, предложи проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология" към министъра на здравеопазването.
ХБЗ е новата пандемия, защото пациентите с ХБЗ в страната ни са над 13 % от населението, докато в другите европейски страни са около 10 %, каза още той. По думите му, ако се направи скрининг, процентът в България би бил доста по-висок. Сред една трета от страдащите от ХБЗ болестта е в резултат само на увредените бъбреци, докато при останалите, засегнати от ХБЗ, се дължи на диабет или артериална хипертония, посочи лекарят. Процентът на тези, които умират от сърдечносъдови или мозъчно-съдови заболявания е огромен и той нараства сред пациентите с ХБЗ, допълни проф. Богов.
Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение, посочи проф. Богов и уточни, че разходите в България за диализа на около 3700 пациенти през 2021 г. са били около 87 млн. лв., през 2022 г. - 105 млн. лв., а през 2023 г. - 123 млн. лв. Проф. Богов предложи хората с рискови фактори за ХБЗ да получават изследване на креатинин и албуминурия четири пъти годишно и допълнителна консултация с нефролог.
В България пациентите, болни от диабет, са близо 500 хиляди, а засегнатите от артериална хипертония са над милион и половина, като близо 72 на сто от тях не се проследяват или не се лекуват правилно, което означава, че всички тези около два милиона души са потенциални пациенти, които биха стигнали до ХБЗ, допълни проф. Богов.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, подкрепи предложенията, направени от участниците във форума и предложи изследването за креатенин да е включено в профилактичния пакет ежегодно.
ХБЗ в повечето случаи не се открива в периода, в който е лечимо, защото младите хора не обръщат внимание на първите симптоми, каза Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. В тежките фази на болестта хората вече са неработоспособни, а много от пациентите след диализната процедура трябва да бъдат придружени от близък, за да могат да се приберат, добави тя.
Да се изработи национална програма за хроничните бъбречни заболявания с план за действие, да се определят нуждите от средства за изпълнението ѝ, да се осигури нужното финансиране и да се определят изпълнителите на програмата, предложи проф. Атанас Кундуржиев, нефролог в столичната болница „Св. Иван Рилски".
Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, посочи, че близо 850 млн. души в света страдат от ХБЗ, от които 50 млн. са в Европа. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ, са почти два пъти повече от пациентите с диабет. Най-висок риск да развият ХБЗ има за хората, страдащи от диабет и/или сърдечносъдови заболявания. По думите ѝ заради забавено диагностициране всяка година над един милион пациенти умират от ХБЗ, а други 1,5 милиона души умират от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция, пише БТА.
Глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, са един трилион долара. През следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до три процента, а разходите да се увеличат с 23 %, посочи още Божкова. Диализното лечение е много скъпа процедура и инвестицията в нея е много по-висока отколкото в превенция и скрининг, каза още тя.
Налични са иновативни терапии, които могат да забавят прогресията на болестта с много години, а нуждата от диализа би могла да се забави с до 16 години, посочи Божкова и допълни, че това води до рязко подобряване на качеството на живот на пациентите. Артериалната хипертония и диабет могат да бъдат овладени и наблюдавани в по-ранен етап и управлявани така, че да не доведат до тежки усложнения. Ресурсите, които ще бъдат спестени, могат да се инвестират в други сфери, добави тя.
Лъчезар Иванов, заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, пое ангажимент всички предложения, направени по време на дискусията, да бъдат представени за обсъждане в комисията по здравеопазване.