Ръстът на цените ни спъва за еврозоната, мислят план Б
Трябва да свалим инфлацията с поне 1 процент, и то скоро
С поне 1%, а и повече трябва да се свали ръстът на цените в България през тази година, за да се изпълни инфлационният критерий за влизане в еврозоната от началото на 2025 г. Това показват сметките към момента.
Критерият за ценова стабилност изисква средния темп на инфлация да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати.
Ако държавите от ЕС решат да спазват стриктно условията за приемане на нова страна в еврозоната, повече от очевидно е, че няма да отговаряме. Дори и да успеем да обуздаем ръста на цените до под 4% в края на тази година, решението пак ще е компромисно, тъй като според правилата всеки от показателите се отчита за 12 месеца назад. Което означава, че и стойностите на цялата 2024 г. ще влизат в сметката.
Вариантите
да бъдем приети на 1 януари 2025 г. вече са само два
Първият, който е по-малко вероятен, е при съпоставката на инфлационния критерий няколко държави с рекордно ниска инфлация да не бъдат отчитани. Това зависи от политическата воля на Брюксел и е с много малки шансове да се случи.
Вторият е малко по-вероятен - Брюксел да направи второ изключение, подобно на Хърватия, предвид форсмажорните обстоятелства в Европа и света основно заради войната в Украйна.
С най-голяма вероятност да се случи е комбинираният сценарий - България да поиска извънреден конвергентен доклад към края на годината с нова прицелна дата юли 2025 г.
Повече от очевидно е, че се върви към него, след като най-напред комисарят по разширяването Валдис Домбровскис обясни, че обичайният прием в зоната се случва на 1 януари, но тъй като датата е избрана заради технически удобства,
няма пречка за прием и в средата на годината
Малко след него и премиерът Николай Денков допусна ново удължаване, като каза, че 1 януари 2025 г. не е сакрална дата.
Ако бъде определена новата дата, според финансисти България ще трябва да поеме и да спази допълнителни ангажименти в дългосрочен план.
Първото условие ще бъдат гаранции за запазване на паричния съвет при сегашния фиксиран валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро до влизането ни в еврозоната. Такива гаранции вече има, включително и в съвсем пресния Закон за БНБ, в който изрично бе записано, че валутният борд у нас се отменя от датата на членството ни в еврозоната и нито ден по-рано.
Второто направление, по което ще бъдем следени под лупа, със сигурност ще бъде страната ни да докаже, че не само успява да държи една или две години бюджетен дефицит под 3%, а балансираният бюджет да е приоритет в средносрочен план.
Тъй като високите дефицити се рефинансират с нов дълг, ЕК ще иска допълнителни гаранции, че дългът ни ще остане под максимално допустимата референтна стойност от 60%.
Колебливостта на кабинета, основно за свиването на инфлацията, отново разпали дебатите за еврото. Това, че сме във валутен борд, означава, че сме въвели еврото, но не сме част от еврозоната, категорични са финансисти. Всъщност заявката ни за влизане в еврозоната е реално искане да станем част от институционалната среда - Европейската централна банка, Банков съюз, различни комитети и не на последно място групата на еврозоната, която взима и изработва политическите решения.
Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г., еврозоната включваше 11 от тогавашните 15 държави-членки на ЕС. От тогава броят им расте непрекъснато - на 1 януари 2001 г. се присъедини Гърция, на 1 януари 2007 г. Словения, година по-късно Кипър и Малта. Словакия стана част от еврозоната на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г., Литва на 1 януари 2015 г. и последна засега е Хърватия от 1 януари 2023 г.