Изключенията за ранното пенсиониране да се сведат до минимум. Няма логика служителите в антикорупционната комисия да имат тази привилегия
Максималният осигурителен доход трябва да се вдига, за да могат хората да получават по-високи пенсии
7 социални министри - Иванка Шалапатова и шест нейни предшественици на поста, се събраха на дискусията на "Клуб "24 часа" Визионери". Те обсъждаха как хората да имат достойни старини. Всеки от седемте социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си. Започнахме с Лидия Шулева, а днес ви представяме мнението на Ивайло Калфин, който не можа да присъства на дискусията. Той е социален министър между ноември 2014 г. и май 2016 г. С реформата от 2015 г. въведе плавното увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Калфин успя да ограничи законово злоупотребите с детските надбавки и с подпомагането на майките студентки, без да се ограничават права. По негово време се въведоха еднодневните трудови договори.
Периодичните призиви за коренна промяна на пенсионния модел са вредни. Не защото сегашният, който съществува от 2000 г., е идеален, а защото става въпрос за дългосрочни инвестиции, които хората правят със своите пенсионни вноски.
Промяната на условията на една дългосрочна инвестиция води до липса на доверие и съответно - обосновано намаляване на вложенията в тази инвестиция. Това обаче не означава, че не трябва да се правят постепенни промени, които да бъдат предвидими и да водят до по-голяма прозрачност и ефективност на пенсионната система. След
ускореното вдигане на минималните пенсии, което доведе до изкривяване на принципа за принос към системата,
сега следва постепенно тази несправедливост да се поправи.
Това означава постепенно връщане на пропорцията и по-голямо възнаграждаване на тези, които са се осигурявали по-дълго време и с по-високи вноски. Факт е, че това струва допълнителни средства. В значителна степен те могат да се осигурят от увеличаване на максималния осигурителен доход. Всъщност това увеличаване, то е в интерес на хората с по-високи доходи, защото те получават възможност да се осигуряват с по-високи суми и съответно - да очакват по-високи пенсии.
Тук отново трябва да подчертаем, че пенсионната система с политически консенсус трябва да бъде стабилна и предвидима, за да бъдат сигурни работещите, че инвестират в собственото си бъдеще. Нейна дългосрочна цел трябва да бъде да осигурява на тези, които са навършили съответните години и са натрупали стаж за пенсия, около 70% от доходите при пенсиониране или осъвременените такива. Това трябва да е постоянна цел на пенсионния модел и той постепенно да започне да гарантира такива доходи.
Друг принцип, който трябва да се спазва, е изключенията и възможностите за пенсиониране на по-ранна възраст да се сведат до минимум. Те са са допустими само тогава, когато работниците се трудят в ненормална за човешкия организъм среда. Каква е логиката инспекторите в КПКОНПИ да се пенсионират рано, а не лекарите в инфекциозните отделения например?
Политиката за възрастните хора не трябва да се изчерпва с пенсиите. Тази група трябва да бъде в радара за българи в риск от бедност, въпреки че по-уязвими са семействата с малки деца и самотните родители. Там трябва да се намесва социалното подпомагане.
Много важна тема, по която в България не се говори и прави достатъчно, са качествените и
достъпни публични услуги
Тук на първо място е здравеопазването, което с по-добра профилактика и достъпно лечение може да удължи живота и да подобри неговото качество. Качеството на живот зависи и от допълнителни услуги - дневни центрове, домашна и психологическа помощ, осигуряване на придружители и грижа - почасово или денонощно, възможности за пътуване и рехабилитация.
Тези грижи не са достатъчно развити. Много от тях се предоставят от членове на семейството, които са принудени да спрат работа, или срещу заплащане в сивия сектор - без права и осигуровки. Няма и достатъчно квалифициран персонал за осигуряване на качествени грижи. Така много от тези грижи са достъпни единствено за семейства с финансови възможности. А
много възрастни хора живеят в изолация и самота
Факт е, че качествените и достъпни публични услуги изискват значителни финанси и кадри. И двете са в недостиг в България, и то при бързо застаряващо население. Въпреки това качеството на живот на възрастните хора е един от признаците за цивилизованост и развитост на едно общество. Заради това трябва да има ясни цели и постепенно придвижване към тях с увеличаване на финансирането и търсене на взаимодействие между публични политики, благотворителност и доброволни инициативи.