Студенти от Варна проектират летище за космолети с хоризонтално и вертикално излитане
- Според научния им ръководител доц. Веселка Радева до 10 г. в тези самолети ще летят по 7-8 души до границата на атмосферата за не повече от час-два
- Дотогава цената може да падне до 100 хил. евро и пътниците да са между 15-70 г.
"Студентски предизвикателства" е конкурс на Европейската космическа агенция (ESA), който се провежда от 10-ина години и обединява няколко големи космически частни компании, които го подпомагат.
Преди 5 г. възпитаници на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" във Варна печелят първи места и оттогава сегашните студенти продължават да изобретяват космически чудеса и да ги представят на световни форуми.
Student Aerospace Challenge се провежда в аерокосмическия музей в Париж. Конкурсът се организира от ESA с помощта на компании, свързани с техниката на космическите полети, включително и компанията на Илон Мъск, които събират нови
идеи за бъдещето на самолето- и ракетостроенето
и навигацията
Нашите млади хора ги води доц. д-р Веселка Радева, ръководител на обсерваторията и планетариума на Висшето военноморско училище във Варна, учен и изследовател, която се включва в мисии на НАСА заедно с талантливите си студенти.
"Конкурсът е елитарен, участват страни, в които се учи аерокосмическо инженерство. От 5 г. в него участваме и ние със студентите от военноморското училище", разказва доц. Радева.
Участниците избират едно от 8-те направления, в което разработват идеи, които да бъдат реализирани в някакъв момент от космически компании.
"През 2018 г. проект на космическо летище на наши студенти получи отличие, като се състезава с над 200 разработки от цял свят. Наричат го "Космическото око". Определят го с шега като първото българско космическо летище, а на практика това е съвсем реален проект и от архитектурна гледна точка", гордее се доц. Радева.
Начинанието е на Светослав Георгиев, Георги Вангелов и Георги Бойчев (тогава студенти в III курс "Корабни машини и механизми") и Елена Христова (тогава студентка I курс "Корабоводене").
Проектът е цялостен комплекс
- летище за космолети, който може да бъде построен навсякъде по света. В комплекса има два центъра – за хоризонтално и вертикално излитане.
В частта за хоризонтално излитане едновременно могат да бъдат обслужени 19 машини - и космолети, и обикновени самолети, които са разположени на 3 писти. В него има още хотелска, бизнес и търговска част.
Вътрешни автобусни и метро връзки свързват отдалечения на 10 км терминал за вертикално излитане. Тук са обособени 3 гнезда за излитане, всяка ракета има капацитет от 6-има пътници. В двете части на комплекса има и Музей на космонавтиката.
Уникалното на "Космическото око" е това, че летището може да бъде изградено навсякъде по света, стига теренът да не е в земетръсна зона, ветровит и с голям авиотрафик, за да не пречи на изстрелването на самолетите и космолетите. "От Европейската космическа агенция бяха изключително впечатлени от идеята ни, визията и начина на представянето ", казва Светослав Георгиев.
Година след създаването му младежите решават да го надграждат, като разработват зона за производство и съхранение на гориво за космолетите. След това създават проект за медицински център в космическото летище, където да се следи здравето на астронавти и космически туристи, в него се включи и студентка от Медицинския университет.
Тук включват и
модулен робот за медицинска помощ на космически туристи
в беда и екипажа по време на полет. Космическият доктор ще бъде обучен да извършва различни манипулации като сърдечен масаж, интубация и дори да бие инжекции.
"Ние разработваме модулен робот, базиран на изкуствен интелект, който автоматично да изпълнява най-често срещаните медицински манипулации и да замести медицинския персонал в кабината на космолета.
Разработката се отнася за суборбитални полети с продължителност до 90 минути и с не повече от 6-има пътници", обяснява Антон Атанасов, първокурсник в специалност "Киберсигурност" във ВВМУ.
В края на миналата година студенти взимат специалната награда за най-добро представяне на проекта си в The Suborbital Day – заключителна конференция на европейския космически конкурс Student Aerospace Challenge.
Българският екип получава специалната награда за най-добро представяне и постер на проекта заради отлично презентираната идея. Екипът, разработил проекта Health care beyond the atmosphere в направление "Космическа медицина", е Мелани Пиргова – мичман, V курс, Антон Атанасов – студент, II курс, Бора Доган – студент, II курс, Габриел Дичев – студент, VI курс.
Доц. Веселка Радева е убедена, че до 10 г. ще летим с космолет,
като това е песимистичната прогноза. Космолетите са самолети, които стигат до границата на земната атмосфера на височина до стотина километра, където човек може да изпадне в състояние на безтегловност и да види Земята отвисоко.
В малките космолети ще се возят 7-8 пътници за не повече от 1-2 часа, след което ще се връщат в космическото летище - космопорт. Космолетите за далечно пътуване ще летят за час от Европа до Америка с 30-40 души на борда, като се изкачват на голяма височина.
В това е убедена доц. Веселка Радева. Дотогава цената може да падне до 100 хил. евро и ще могат да летят хора на възраст между 15-70 г.
Бъдещето на развитието на космическите науки в България е в обучението, сега се подготвя елитарна магистратура по космически инженеринг и технологии в Морското училище, във Военновъздушното училище в партньорство със Софийския университет, където вече има такава специалност.
"В България има умни деца, които се интересуват от Космоса
и искат да учат тук и да се развиват в областта на космическите науки. Ние създаваме общност от млади хора с космическо образование, които да правят космическата наука на България.
Важно е да имаме българска космическа агенция, която да работи най-после България да стане член на Европейската космическа агенция, защото само ние не сме от европейските държави и губи много от това.
Финансовите ползи могат да бъдат големи - български фирми да участват във всички проекти на Европейската космическа агенция, както и на всички частни, които съществуват", казва доц. Радева.