И наградата е за... два смразяващо добри филма на върха преди оскарите - "Опенхаймер" и сериалът "Наследници"
Те триумфират, а Холивуд май открива за втори път цветното кино
- Имам подарък за теб - купих ти футболния отбор "Хартс" - казва Роман, синът на магната Лоуган Рой, на тържеството за 50-ата годишнина на бизнеса на Лоуган, - нали това е любимият ти шотландски отбор!
Лоуган го поглежда без интерес:
- Не, аз съм от "Хибс".
Роман не знае нищо за шотландските отбори и просто купил клуба, за да
спечели вниманието на баща си. Но направил малка грешка и придобил
конкурентния отбор.
Тази сцена от сериала "Наследници" е много характерна. Безмилостна сатира за света на богатия елит, без излишен патос, без усещане за бомбастични преувеличения. Човек гледа с интерес брутално циничните ходове на една преуспяла фамилия, която контролира глобална корпорация. И вижда в 39 епизода какво всъщност правят тези хора отвъд политически коректното лустро на големия бизнес.
Нещо като "Игра на тронове", но не във фентъзи кралство, а в реалния днешен свят на милиардерите. Диалозите са брилянтни, обратите - задъхани, актьорите създават незабравими образи.
В маратона на филмовите награди в началото на годината, който завършва
с церемонията за "Оскар", "Наследници" вече е големият победител с 6 награди "Еми" - телевизионните оскари, и 4 "Златни глобуса".
Другото заглавие, очертаващо се като голям победител, е "Опенхаймер". Мрачен, смазващ, но в нито един момент не и блудкав филм за създателя на атомната бомба, моралната му драма и как политиците си играят с него - и с нея. И там има особено запомнящ се диалог. Опенхаймер разговаря с Айнщайн през 1947 г., след
като бомбата вече е създадена и изпробвана.
Опенхаймер: Алберт, когато дойдох при теб с тези изчисления, се страхувахме,
че можем да започнем верижна реакция, която да разруши целия свят.
Айнщайн: Помня. И какво?
Опенхаймер: Мисля, че го направихме.
Опенхаймер" спечели до момента 5 награди "Златен глобус", триумфира на "Изборът на критиците", има 13 номинации за наградите БАФТА и
изглежда като бъдещия голям победител на оскарите.
Какво ни говори това? Че Холивуд може би - може би - излиза от ступора да размахва шумно черно-бели послания, ангажирани с "правилните"
каузи и натъпкани с идеология филми, които стават отблъскващо плакатни.
И в някакъв смисъл се връща повторно към цветното кино. В което добро
и зло минава през всеки един от нас. И добро кино означава едновременно забавление и подтик към размисъл за суровите истини от живота.