Учени: Ваксината за морбили не може да причини аутизъм
Много родители се притесняват, че ваксината може да отвори вратата към аутизъм. Тези страхове са абсолютно безпочвени.
В това е категорична проф. Радостина Александрова - един от водещите вирусолози у нас.
Страховете избухват след публикацията в "Лансет" на един английски лекар в края на минали век. Впоследствие се оказва, че тя е много непрофесионално написана, той самият имал чисто финансови интереси и пр., припомни проф. Александрова. Статията обаче не е изтеглена веднага, а едва 10 години след публикуването й - експертите започват да търсят и да проверяват дори и най-малките съмнения за това твърдение, преди да го отхвърлят.
И да, оказва се, че няма абсолютно никакво основание за тези страхове, разказа проф. Александрова тази сутрин пред bTV по повод бума на морбили в момента и опитът на лекарите по цял свят да се увеличи ваксинирането, за да не се стигне до пандемия.
Инфекционистката разказа за примера на Дания, която анализира данните на абсолютно всички ваксинирани през този период деца, както и на неваксинираните - общо над милион и половина деца. И сравнявайки данните, става ясно, че няма абсолютно никаква връзка между поставянето на ваксината за морбили и аутизма.
Просто ваксините от задължигелния календар се поставят в детска възраст - времето, в което става и разпознаването на състоянинеята от ауитистичния спектър. Но това не означава по никакъв начин, че има връзка между тях, категорична бе проф. Александрова.
Един от най-бързо предаващите се вируси е този на морбили,
всеки болен зарязава 14-15, дори 18 други,
напомни тя. Поне 95% трябва да бъде покритието на ваксинацията за морбили, за да бъдаем защитени, а имаше 40 млн. деца по света, необхваванати от ваксината и през 2022 г. СЗО предупреди, че морбили чука на вратата.
Забавянето по време на пандемията с ваксинацията доведе до бума на морбили, в момента се наваксва. В Румъния случаите са много. На 87% е паднало покритието с втората доза и в България, но се вземат мерки, успокои експертката.
Ковид си остава с нас и незавимисо че в момента протичането му е по-леко, продължава да е сериозно предизвикателство за рисковите групи, коментира тя това, че 300 души са настанени в болници в страната с инфекцията в момента.
Дългият ковид обърна внимание на учените какво се случва и с други инфекции. Отдавна се знае, че след отшумянане на заболяването остават други инфекции, най-често става дума за синдрома на хроничната умора. Описан е след разлини заболявания, включително лаймска болест.
Най-много са отчетените случаи на хронична умора след грип, чувството е много сило, не могат да се изпълняват обичайните дейности, има и депресия, може дори до загуба на зрение да се стигне, разказа професорката. Там засяга 10-20 процента от пациентите и може да продължи над 10 години.
При продължигелния ковид има оплаквания от дихателната, сърдечно съдовата система, мъглата, около 10 на сто от прекаралите коронавируса го развиват.
Ниските температури и ниската влажност са предпочитани от грипа, също и ниската ултравиолетова светлина, затова пандемиите идват през зимата.
Интервалът между грипните епидемии е между 10 и 35-40 години
Иначе броят на вирусите по света е около 10 на 31-а степен, като 1,6 млн. от тях засягат птици и животни, около 700 хил. могат да дойдат и у човека. А ние познаваме около 250-300, така че не е нужно някой да парви вируси в лаборатория - природата е невероятен създател, за вирусите пък е въпрос на оцеляване да намерят гостоприемник. Просто трябва да сме си научили уроците и да не позволим пак да бъдем сварени неподотвени. Ловците на вируси сред учените работят да сме подготвени, по силите на 2/3 от държавите вече е да се търсят и изобилат патогените, успокои ученият.