Защо очите на живите тук са по-затворени от тези на мъртвите
Не знам дали ви се е случвало наскоро да посетите български гробища.
Изглеждат ужасно.
Обрасли са в бурени, част от надгробните паметници са изпочупени, имената върху тях не се четат. Върху някои гробове изобщо няма знак. Не можеш да разбереш чии останки лежат вътре.
Малко по-добре изглеждат само гробовете на покойниците, починали през последните 3-4 години.
Очевидно отдаваме почит на мъртвите само за кратко. След няколко години ги забравяме. Сякаш никога не са съществували. Оставяме ги в плен на бурените и тръните.
В тези гробища лежат нашите бащи и майки. Нашите баби и дядовци. Те не заслужават това.
В какво сме се превърнали? В хора, които не уважават смъртта. А ако не уважаваш смъртта, няма как да уважаваш живота.
Една древна мъдрост гласи: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите".
Тук май не е така. Очите на живите са по-затворени от очите на мъртвите.
(От фейсбук)