Пловдивчани отрупаха с венци и цветя паметника на Христо Ботев (Снимки)
Пловдивчани отрупаха с венци и цветя паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина по случай 176 години от неговото рождение. На церемонията в памет на пламенния поет и революционер присъстваха кметът на града Костадин Димитров, областният управител Илия Зюмбилев, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции" и командващ Пловдивския гарнизон, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, заместник-кметовете Иван Стоянов, Пламен Панов, Владимир Темелков, Николай Бухалов, кметовете на шестте района, общински съветници, директори на общински предприятия, футболисти, треньори и фенове на ФК "Ботев", представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации, медии и граждани.
Ритуалът, включващ военна церемония, официално слово и полагане на венци и цветя се организира традиционно от Община Пловдив като част от Културния календар на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон - Военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци, комитет „Родолюбие" и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Строят бе приет от генерал-майор Явор Матеев.
Водещ бе актрисата от Драматичен театър Пловдив Мария Генчева, която даде началото на честването с рецитация на стихотворението „До моето първо либе" от Христо Ботев. Церемонията завърши полагане на венци и цветя на паметника и изпълнение на Химна на Република България и "Ботев Марш".
Слово за 176-години от рождението на Христо Ботев изнесе на д-р Ахавни Кеворкян – председател на Дружество на писателите – Пловдив:
Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми съграждани !
Днес отбелязваме 176-та годишнина от рождението на Христо Ботев-гениален поет, блестящ публицист и вдъхновен революционер. Въпреки краткия си живот и автор само на 20 стихотворения, Христо Ботев се превръща в един от най-ярките национални символи на България, а поезията му дава облика на българската литература!
Чест е да съм днес тук, пред паметника на този величав българин, за да засвидетелствам своята почит, признателност и дълбоко уважение .
Застанала на това място, ниско пред високо вдигнато му чело и поглед устремен напред, аз се чувствам така малка, и толкова в началото на един дълъг и стръмен път нагоре, към него, към себе си и към корените си .
Защото скъпи съграждани, Ботев не умря на връх Вола, той самият стана връх към който ние да вървим с децата си.
С поезията, която ни завеща, с идеите си, саможертвата, към която вървя съвсем съзнателно, той се сля с онзи светъл идеал, който възпя и в стиховете си
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира... "
Днес, обаче аз се питам ,,Свободни ли сме ?''
Имайки толкова много в живота си, свободни ли сме ?
„Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят. " казва Ботев
И после в писмо до Тодор Пеев
В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора."
Колко от родолюбието, силата на духа, волята и вярата на светлите личности от историята си носим в сърцата си ?
Ние, малките хора, всеки един от нас, имаме ли куража и силата да вървим към върха, от който ни гледат Ботев, Левски, Караджата, водейки битка с обезличаването на подвига, въоръжени с безкомпромисната си вяра и отдаденост към род и Родина
За да я има България, каквато те я сънуваха-свободна и независима !
За да ни има и нас и децата ни, горди и достойни наследници на светлите хора.
Днес ще сведем глави пред Ботев, само за минута и само тук, в мълчание, с гордост и възхита.
И никога след това с наведени глави !!
С гордо вдигнати глави и с поглед устремен напред, следвайки светлата диря на героите трябва да вървим по стръмния път за запазване на националната си идентичност, култура и традиции!
Поклон !