В ледените води на Йордановден - това ражда солидарност. Важна е у нас, където “всеки сам си преценя” и сам се спасява
Не е лошо да има спорове, ако можем да си говорим спокойно
За поредна година в социалните мрежи ще ни залива възмущение от т.нар. мъжко ледено хоро на Йордановден, което ще се проведе на няколко места в България. Отвъд усещането за кич, което може да предизвика онлайн, според мен това хоро служи като добър социален катализатор - събирайки различни обществени групи и поколения, то помага да се преодолеят социалните прегради и за укрепване на обществената солидарност.
А именно от това имаме нужда, след като живеем в ситуация, в която индивидуалистичното мислене е разяло социалните връзки и де факто е атомизирало обществото ни - всеки сам си “преценя” и спасява.
И съм сигурен, че огромна част от хората у нас го гледат по този начин, макар и несъзнато и въпреки опитите на някакви политически или обществени агитки да наклонят настроенията в едната или другата крайност.
Да, трудно може да наречем “традиция” нещо, което не е на поне няколко столетия. Но пък кое е по-важно - абсолютната историческа истина, естетиката или възможността за момент да загърбим различията си и да се отдадем на приятна и неформална обстановка, където можем да създадем нови приятелства извън своите обичайни социални и информационни балони. Така поне ще се чувстваме част от нещо по-голямо и по-значимо. А като се замислим, самият факт, че съществуват мнения “за” или “против” хорото, е белег на съзряване, ако можем спокойно да си говорим. Поне си говорим.
Изобщо подобен тип празници и обичаи подсилват чувството за заедност. И спомагат за изграждането на по-толерантно общество, за каквото винаги сме се смятали - където хората уважават и разбират различията помежду си, а не ги използват като повод за разделение. В противен случай, ако се тръгне по пътя на отричането, ще стигнем до ситуация като в Босна и Херцеговина, където единственият празник, който не скарва босненци, сърби и хървати, е Нова година. Но все пак говорим за държава, която е преминала през война в близките две-три десетилетия.
Подобно свирепо разделение у нас няма. А и не трябва да има.