29 години след пожара, унищожил планетариума, Стара Загора отново гледа към звездите
През 2020 г. – на 39-ия си рожден ден, кметът Живко Тодоров призова своите гости да дарят за възстановяване на проектора и за нов купол, спечелен бе и проект на МОН
26 юни 1994 г., неделя - голям пожар унищожава планетариума и значителна част от астрономическата обсерватория в Стара Загора.
След малко повече от 29 г. - от 14 декември 2023 г., градът отново има свой планетариум.
"Известна е шегата, че Стара Загора е център на Вселената, сега вече можем да кажем: "Стара Загора гледа към звездите", заяви Алексей Стоев, директор на астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин", неизменна част от която е и планетариумът.
Старозагорци явно са търпеливи.
През 1991 г. изгоря сградата на операта
и местните трябваше да чакат 19 г., докато през 2010 г. я възстановиха. Срокът за планетариума се оказа по-дълъг - 29 г. Операта обаче играеше представления на други сцени в града, докато чакаше да бъде възстановен нейният дом.
А любителите на астрономията трябваше да пътуват до Ямбол или до Димитровград.
Стара Загора се върна сред 7-те български града с планетариуми. Това не е случайно - градът е първият в България с астрономическа обсерватория и планетариум от народен тип.
"Неговата цел е да дава знания и да насърчава науката. Това означава, че в него не се прави чиста наука, а служи за популяризация на астрономията, човек се среща с необятните Вселена и Космос", допълва Алексей Стоев.
Първата BG астрономическа обсерватория с планетариум е открита в Стара Загора на 4 октомври 1978 г. Датата не е избрана случайно - на 4 октомври 1957 г. Съветският съюз изстрелва изкуствен спътник на Земята. За старозагорци било естествено, след като имат първата извънстолична опера и първото извънстолично радио, да има и планетариум.
Той бил сред най-модерните тогава в социалистическия свят - произведен в заводите "Карл Цайс" в град Йена. Диаметърът на купола му бил 6 метра.
При пожара през 1994-а са унищожени и проекторът, и куполът. И докато изгорялата част от обсерваторията била възстановена сравнително бързо, за звездния проектор и аудиовизуалната техника се наложило да почакат 29 г.
"И до днес германската техника в тази област е най-добра, но е много скъпа за възможностите на общината, която е собственик на обсерваторията и на планетариума. Затова се насочихме към покупката на техника от US фирми - средна степен като цена и качество", допълва Стоев.
Звездният проектор вече не е аналогов с лампички, а дигитален
Чрез компютър зададеното изображение се разпръсква в небето от леща, тип рибешко око, и така човек може да стигне до центъра на Вселената, да обикаля около Слънцето или да надникне в дълбочина на Юпитер.
И това е само част от възможните космически симулации. Новият планетариум също е с диаметър на купола 6 метра, залата е с 30 седящи места.
Любопитен е начинът, по който бяха осигурени средствата за възстановяването му.
След като обсерваторията бе обявена за Център за подкрепа на личностното развитие, през 2020 и 2021 г. по националната програма на МОН за предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците са отпуснати 150 хил. лв. за дигитален проектор и 270 хил. лв. за купол.
Но тон за начало на тази кампания даде кметът Живко Тодоров. На 39-ия си рожден през септември 2020 г. той помоли многобройните си гости, вместо да му носят цветя и подаръци, да дарят пари за възстановяването. Бяха събрани около 30 хил. лева.
Отделно през 2022 г. обсерваторията кандидатства и спечели проект на стойност 24 965 лева по националната програма "Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците" на МОН.
Според експерти доставката на модерното оборудване позволява нов подход при организиране и представяне на актуална научна информация в областта на астрономията, астрофизиката, космическите изследвания и космонавтиката.
Звездният проектор и куполът ще бъдат особено полезни при обучението по астрономия и природни науки в училищата в града и цялата област.
Освен това проекторът е прекрасно виртуално допълнение към телескопите на наблюдателната тераса и към музейната сбирка. В момента
обсерваторията притежава два телескопа
с диаметър на обектива по 300 мм и с още около 15 малки, които се изнасят на площадката по време на кампании. В нея провеждат своите занимания 22 постоянни групи ученици - кръжочници по астрономия, които изучават подробно Слънцето, Луната, затъмнителните явления, планетите Марс, Юпитер или Венера.
Една от идеите е в Стара Загора
да бъде изграден Национален музей на космическите изследвания,
разкрива Алексей Стоев. Най-вероятно ще бъде разположен в парка "Аязмото" в сградата на бившия Международен ситуационен център, откъдето през 1988 г. екип от учени следеше полета на втория български космонавт Александър Александров.
Именно Стара Загора е дала много на българските космически изследвания.
Тук е направена голяма част от апаратурата за българския изкуствен спътник на Земята "Интеркосмос 22", известен повече като "Интеркосмос България 1300", изстрелян в орбита през 1981 г., когато се честваше 1300-годишнината на българската държава. А друго прозвище на града е
Стара Загора - космическата столица на България
Догодина ще бъде реализирана друга идея - планетариумът да има отделен вход. Той се помещава на последния етаж в сградата на езиковата гимназия "Ромен Ролан" и за да се влезе в него, сега се преминава през училището.
Предвижда се в обсерваторията да се влиза откъм бул. "Столетов", като освен стълбище ще има и асансьор.
"Когато отделният вход бъде готов, обсерваторията ще има работно време - примерно от 9 до 18 ч, както и свой афиш с програма за седмицата", уверява Алексей Стоев.
В деня на откриването на планетариума - 14 декември, на тържеството присъства и министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева.
"Днес е изключителен ден, защото изграждаме духа на въображението и насърчаваме развитието на творческото мислене и стремежа на хората да покоряват света.
Космическият сектор е ключов, защото е двигател на нови технологии, иновации и технологични пробиви. Именно затова България го разглежда като стратегически актив за развитие на нови пазари и възможности.
Затова едно от първите ни действия в министерството бе да засилим включването на страната в европейски мащаб като коопериращ член на Европейската космическа агенция. Имаме стартирани 44 проекта на стойност над 8 млн. евро от участвали 127. България стана 32-ата страна, която се присъедини към споразуменията "Артемида" на НАСА", заяви Стойчева.