Подписка против защитниците на Паметника на Съветската армия
Отворено писмо и подписка против защитниците на Паметника на Съветската армия беше публикувано от депутатът от СДС в 37-о НС и 40-о НС Иван Сотиров. В него се казва, че "българските граждани с демократични убеждения" са силно обезпокоени от "масираната кампания за реабилитация на престъпния комунистически режим и от тенденцията към рекомунизация на страната ни през последните години".
"Една от най-очевидните форми на проповядване на недемократичната комунистическа идеология е защитата и рекламирането на пропагандните монументи, издигнати във възхвала на тоталитарния комунистически режим. Силно сме обезпокоени и от факта, че такива противозаконни и антиконституционни действия се извършват от народни представители и лидери на парламентарни партии. Това представлява директна заплаха за конституционно установения демократичен ред в Република България", пише още в писмото.
Ето и цялото писмо с подписалите се до момента:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ
ГРУПИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
И.Ф. ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОРИСЛАВ САРАФОВ
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа, народни представители,
Уважаеми г-н и.ф. Главен прокурор,
Ние, български граждани с демократични убеждения сме силно обезпокоени от масираната кампания за реабилитация на престъпния комунистически режим и от тенденцията към рекомунизация на страната ни през последните години.
В грубо нарушение на ал. 1 на чл. 108 от Наказателния кодекс, в който е записано, че: „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.", по недвусмислен начин се проповядва обявеният през 2000 г. със закон за престъпен комунистически режим.
Една от най-очевидните форми на проповядване на недемократичната комунистическа идеология е защитата и рекламирането на пропагандните монументи, издигнати във възхвала на тоталитарния комунистически режим. Силно сме обезпокоени и от факта, че такива противозаконни и антиконституционни действия се извършват от народни представители и лидери на парламентарни партии. Това представлява директна заплаха за конституционно установения демократичен ред в Република България.
Настоящата кампания е част от хибридната война за ревизия на цивилизационния избор на Република България. Замисълът страната ни да бъде откъсната от ЕС и НАТО, от общността, която гарантира нашата сигурност, свобода и просперитет, представлява национално предателство. Всеки, който работи за запазване на зависимостта на страната ни от Кремъл и за връщането ѝ в Евразийската зона на режими, управляващи с насилие и корупция, извършва тежко престъпление срещу нашия народ. Очевидно е, че зад тези незаконни деяния стои днешната олигархия, в която са се трансформирали корумпираният политически елит на комунистическия режим и репресивният му апарат.
Освен в обнародвания на 5 май 2000г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен има още няколко документа на европейските институции и на Народното събрание на Република България, в които недвусмислено се приема, че комунистическите режими са тоталитарни и престъпни:
- Резолюция 1481/2006 г., приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
- документ 11112/2006 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими;
- Резолюция на Европейския парламент „Европейската съвест и тоталитаризмът" от 2 април 2009 г.;
- Решение на Народното събрание от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация „Европейската съвест и комунизмът". Сред препоръките на Пражката декларация е и предложението 23 август да бъде обявен за ден на почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими;
- Решение на Народното събрание от 19 ноември 2009 г., с което 23 август е определен за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.
Уважаеми госпожи и господа,
Всеки един от вас има морален, конституционен и политически дълг да бъде лидер в борбата срещу опитите за реабилитиране или налагане на недемократични методи на управление и срещу хибридната война срещу България. Вашата пасивност е равносилна на престъпно съучастие. Не е случайно, че в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа" се казва:
„14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени".
Призоваваме ви, съобразно конституционните си правомощия и задължения, да предприемете категорични действия в защита на конституционно установения ред, законите на Република България, демокрацията и българските национални интереси.
21 декември 2023 г.
София
доц. д-р Борис Стоянов – историк, СУ
Васко Кръпката – музикант
кап. I ранг Васил Данов
проф. дтн Вили Лилков – преподавател
Владимир Кисьов - председател на СОС 2003-2007, главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС
Георги Боздуганов - публицист
Горан Благоев - историк и публицист
Евгений Михайлов – режисьор
проф. д-р Евелина Келбечева, историк
Ивайло Йонков – съветник в Столичен общински съвет
Иван Бутовски - журналист
Иван Сотиров, народен представител в 37 НС и 40 НС
доц. д-р Красен Станчев - икономист и философ
д-р Любомир Канов – психиатър
Марио Топчийски - адвокат
проф. д-р Милена Стефанова - преподавател СУ
проф. д.н. Милко Палангурски - историк, ВТУ
доц. д-р Момчил Баджаков – политолог
Николай Василев - политолог
Николай Ненчев - бивш министър на отбраната
доц. д-р Огнян Минчев - политолог
д-р Петър Москов – бивш министър на здравеопазването и народен представител в 43 НС
проф. д-р Пламен Павлов – историк, ВТУ
Росен Елезов, режисьор
Станислав Станев - адвокат
доц. д-р Светослав Живков – историк
Спас Димитров - народен представител в 36 НС и 37 НС
д-р Стефан Иванов – историк
Стойко Стоянов - журналист, главен редактор на сайта „Фактор"
Стоян Радев, режисьор
Христо Кирчев - кмет на Варна (1991-1999) и народен представител в 39-о и 40-о НС
Христо Христов - журналист, писател, изследовател на комунистическото минало