Евростат: България бележи най-рязко поевтиняване на зърнените храни и млечните продукти в ЕС
Цените на входящите и изходящите селскостопански стоки в ЕС, които не са свързани с инвестиции, са се понижили през третото тримесечие на 2023 г., което е потвърждение за обрата след силния растеж на цените през 2021 и 2022 г., отчита Евростат. Най-новите данни свидетелстват за по-нататъшната стабилизация на глобалните селскостопански пазари след период на сериозни нарушения.
Средната цена на селскостопанските продукти, които земеделските производители получават на "прага на фермите си", са намалели с 9 на сто през третото тримесечие спрямо същото тримесечие на 2022 г. Имало е и ускорение в темпа на спад на цената на селскостопанските продукти, които не са свързани с инвестиции от -5 на сто през второто тримесечие на 2023 г. до -11 на сто през третото тримесечие.
Цените на селскостопанските продукти са достигнали пика си през третото тримесечие на 2022 г. (+30 на сто спрямо същото тримесечие на 2021 година). Впоследствие е имало отчетливо забавяне на растежа на цените до спада им през третото тримесечие на 2023 г.: +26 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г., +17 на сто през първото тримесечие на 2023 г. и 2 на сто през второто тримесечие на тази година.
Общият спад в цената на селскостопанските продукти през третото тримесечие на 2023 г. отразява резки контрасти между отделните продукти. Средната цена на зърнените храни е намаляла с около една трета (-32 на сто със силни спадове при ориза и меслина (хибрид от пшеница и ръж), пшеницата, спелтата и ечемика. Цената на млякото също се е понижила рязко (-15 на сто), като е имало по-умерен спад при плодовете (-5 на сто) и продуктите от птиче месо (-3 на сто).
За сметка на това е имало рязко увеличение на цените през третото тримесечие на 2023 г., като най-голямо увеличение е регистрирано при зехтина (+73 на сто спрямо същото тримесечие на 2022 година), следвано от зеленчуковите материали, използвани за сплитане (+50 на сто), картофи (+48 на сто, вкл. картофи за потребление и сеене +30 на сто и при двете), както и захарно цвекло (+44 на сто).
Сред суровините, които не са свързани с инвестиции, най-рязък спад е отчетен при цените за торовете и подобрителите на почвата (-36 на сто), енергия и смазочни материали (-18 на сто), както и храни за животни (-12 на сто).
На национално равнище повечето от страните в ЕС (21 от общо 27) са регистрирали спад на входящите селскостопански продукти като цяло през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. Най-резките спадове на цените са регистрирани в страни с висока специализация в областта на зърнените храни и/или млякото - България (-28 на сто), Унгария (-26 на сто), Литва и Латвия (-24 на сто и в двете страни) и Словакия (-20 на сто). За сметка на това цените са се увеличили в шест южни страни - Гърция (+22 на сто), Кипър (+11 на сто), Португалия (8 на сто), Испания и Малта (+5 на сто и в двете страни) и Италия (+1 на сто). Един от факторите зад тези общи спадове е рязкото увеличение на цената на зехтина, включително +103 на сто в Испания, +101 на сто в Гърция, +99 на сто в Португалия и +31 на сто в Италия.
Що се отнася до входящите селскостопански продукти , най-резките спадове на цените спрямо третото тримесечие на 2022 г. са отчетени в Литва (-27 на сто) и Нидерландия (-26 на сто). Малта е била единствената страна в ЕС, регистрирала растеж (+1 на сто).