Касата ще финансира нови болници, търговете за онколекарства – по старите правила (Обзор)
Повече за профилактика и доболнична помощ от рекордните 8,163 млрд. лв. за здраве догодина
Рекордните 8,163 млрд. лева бюджет за здраве догодина прие парламентът на фона на баталните сцени в понеделник. От тях почти половината - 3,5 млрд. лева, са за болници, а
над 2 млрд. - за лекарства
Увеличават се парите за профилактика и извънболнична помощ. Прегледите и дейностите при личните лекари и специалистите ще се финансират с над 1 млрд. лева.
Финално ресорната комисия гледа промените на второ четене извънредно в неделя, на заседанието в понеделник обаче част от одобрените текстове претърпяха известни редакции.
Два основни спорни момента трябваше да чисти до последно управляващото мнозинство - ще има ли централизиран търг за онколекарства на болниците, за който да отговаря НЗОК, и дали тя да сключва договори с нови лечебни заведения.
Основните критики на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов към здравния бюджет бяха именно по тези промени,
които в крайна сметка не минаха. На тях се противопоставиха и от ДПС.
Имаше компромисен вариант, за който се бяха разбрали Борисов и Кирил Петков на лидерската си среща миналата седмица - касата да бъде включена в изготвянето на документацията за търговете заедно с Министерството на здравеопазването, т.е.
да бъде въведен “двоен контрол”
Опитите на МЗ през последните години да проведе централизиран търг не успяват заради обжалването на процедурите от различни дистрибутори.
При окончателното гласуване в залата вчера обаче промените изобщо при търговете за онколекарства бяха отхвърлени.
Две болници купуват един и същ препарат съответно за 14 ст. на единица активно вещество и 2,80 лв. за същото, или 20 пъти разлика в цената. Този пример даде депутатът Венко Сабрутев от ПП-ДБ и призова колегите си да преосмислят решението. Твърди се, че това генерира между 60 и 100 млн. лева допълнителен разход в бюджета на НЗОК за онколекарства, който вече доближава 1 млрд. лева.
Колегата му Васил Пандов предложи междинен вариант - за търга отговаря управителят на касата, но предварително се прави проверка за законност на обществената поръчка, а здравният министър определя кой да извърши контрола. Това кой прави търга, не предопределя успешното му провеждане, настояха обаче от ГЕРБ и ДПС.
Имаше компромисна формула и за мораториума.
Първоначално правителството предложи пълен мораториум
за финансиране на нови болници и медицински дейности през 2024 г. за лечебни заведения, които са получили разрешения през новата година. Преди второто четене се стигна до смекчаване на забраната - касата да сключва договори само за такива дейности, които до момента не се предлагат на територията на дадения район. И това обаче не мина при окончателното гласуване на бюджета на НЗОК.
“Ние сме прецедент в Европа по брой болнични легла на глава от населението, без това да води до по-високо качество на болничното лечение”, коментира Пандов. Според него именно големият брой легла и договори
стимулират някои болници да отчитат фиктивни дейности,
за да оцеляват.
Общо парите за здраве за 2024-а се вдигат с близо 1 млрд. лева спрямо тазгодишния бюджет, а за последните пет години ръстът е с над 3 млрд. лева. Разходите за болнична помощ за периода се увеличават с над 1,5 млрд. лв., а тези за лекарства, платени от касата - с над 2 млрд., сочи анализ на Института за пазарна икономика по данни на финансовото министерство. (Виж графиките).
След видимия превес на разходите за болнична помощ тазгодишният бюджет все пак акцентира и върху доболничната и превенцията. Увеличението на перото е с общо 216 млн. лв. и отразява усилията за подобряването на профилактиката, като от ИПИ го определят като една от малкото добри новини в сектора.
За първична извънболнична медицинска помощ са заделени 558 038 лева, за дентална помощ - 328 882 лв.
Допълнителни пари ще бъдат дадени за помощни средства на хората с увреждания.