Българските проекти за чиста икономика, които впечатлиха света в Дубай
Бизнесът движи прехода, държавата изостава - извод на екоминистъра Юлиян Попов
Постиженията на България по отношение на климатичния преход се дължатна на бизнеса, който е далеч по-подготвен от държавата и политиците за времената, когато например сегашните горива няма да може да се използват. Това е изводът на министъра на околната среда Юлиян Попов след края на тазгодишното издание на Световната климатична конференция COP28 в Дубай.
Пазарът знае много добре какви политики в областта на екологията се задават и често има изпреварващи решения, посочва Попов.
Българският павилион в Дубай сякаш доказа тезата му, тъй като събитията, които привлякоха най-голям интерес там, бяха проектите на частни компании, които имат или ще имат принос към намаляването на въглеродните емисии.
“Главболгарстрой” например представи мобилна инсталация за рециклиране на строителни материали Mobiccon-Pro, проект за
създаване на нов изолационен материал
Nrg-storage и водородна инсталация, която ще заработи в газовото хранилище “Чирен”.
Mobiccon-Pro e финансирана по най-голямата научно изследователска програма на ЕС - “Хоризонт Европа”, като проектът се разработва от 10 партньора. А по проекта Nrg-storage в момента се създава пяна с 25% по-добър изолационен ефект, с 10% по-висок капацитет за съхранение на енергия и с 10% подобрена водонепропускливост и херметичност.
Председателят на Надзорния съвет на “Главболгарстрой Холдинг” Камен Пешов представи използването на зелен водород в “Чирен”. През септември във Вашингтон “Главболгарстрой”, американските технологични гиганти SolarTurbines, Honeywell и “Булгартрансгаз” подписаха меморандум за международния проект.
Пилотната инсталация в Чирен ще е първата в страната, която ще произвежда зелен водород. Поне засега не се предвижда той да се продава - ще се използва за технологични нужди в самото хранилище, но и това ще допринесе за съществено намаляване на въглеродния отпечатък от съоръжението.
Други два нови проекта, представени в българския павилион в Дубай, водят не само до намаляване на въглеродните емисии в района на Девня и Варна, но и превръщат част от тях в продукти за селското стопанство и строителството.
Единият е за улавяне на въглеродните емисии
от “Девня цимент” и складирането им под морето в хранилището срещу нос Галата във Варна. Проектът, наречен ANRAV, получи наскоро 100 млн. евро от Иновационния фонд на ЕК, но стойността му е доста по-голяма - около 680 млн. евро.
По света има само 12 такива проекта. По същество технологията позволява да се хванат 95-98% от произвеждания от циментовия завод въглероден двуокис, втечняването му и съхраняването на 750-800 хиляди тона годишно. Това е около една десета от всички емисии, които правят българските предприятия на годишна база. Инсталацията, която ще довежда уловените емисии до подморското хранилище, ще е завършена през 2028 г.
Другият проект е на “Агрополихим” и “Солвей Соди”. Неговата цел е да позволи оползотворяване на отпадъчния фосфогипс, който се получава при производството на торове. Сега той се трупа и не е депониран. Смесен с въглероден диоксид и амоняк, дава амониев сулфат, който е вид тор, и калциев карбонат, който е камък и служи за вечно съхранение на въглероден диоксид. Амониевият сулфат има бъдеще в земеделието, тъй като е предназначен за
подхранване на почви, които дълго време са били лишавани от вода
Калциевият карбонат ще се депонира, а “Агрополихим” и “Солвей Соди” ще намалят значително въглеродните емисии. В момента се изготвя бизнес модел, тест ще се прави през 2028 г. Първите операции по получаване на новия продукт ще започнат през 2029 г.
Американската корпорация Ей И Ес няма да напуска България след 2026 г., когато изтича договорът с държавата за изкупуване на тока, произведен от “Ей И Ес Марица-изток 1”, заяви вицепрезидентът Хуан Игнасио Рубиоло, който също бе гост на българския павилион.
“Разглеждаме няколко възможности за преход от въглищата към друг тип гориво и в никакъв случай не сме склонни да продадем активите, по-скоро ще сменим базата, така че централата да продължи да работи и без въглища”, каза Рубиоло. Една от възможностите е централата да произвежда ток от слънчеви инсталации с на нови технологии за съхранение на енергията.
Една от тях е да се използва смес от разтопена сол като електролит
Едно от основните предимства на такива батерии е способността им да съхраняват големи количества енергия. Така те могат да помогнат за балансиране на търсенето и предлагането и да осигурят стабилно снабдяване с енергия дори когато възобновяемите енергийни източници не произвеждат.
Медодобивната компания “Аурубис” в Пирдоп също работи върху намаляването на въглеродния отпечатък от производството си, като предстои заменянето на изкопаемите горива първо с газ, а след това и с водород.
А изпълнителният директор на “Холсим България” Росен Папазов представи използването на рециклирани продукти в новите строителни материали. Предприятието вече замества традиционно използваните въглища и петролен кокс с RDF гориво, което са прави от отпадъци.