Сарафов остава главен прокурор още 1 г., нови кадровици в съдебната власт - през септември (Обзор)
- Председателят на ВКС не иска да е в списъка с възможни служебни премиери
- Депутатите приеха и на второ четене промените в основния закон през уикенда
Най-рано през септември 2024 г. ще се изберат нови членове на двата съвета , а нов главен прокурор ще има вероятно през ноември. Това става ясно от преходните разпоредби, които бяха приети от конституционната комисия в парламента след дълъг маратон в събота и неделя.
Въпреки критиките на обществения съвет от топюристи и притесненията мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС прие промените в основния закон на второ четене. Във вторник поправките ще влязат за второ гласуване в пленарната зала, а след това предстои и третото. Против са БСП, ИТН и “Възраждане”.
Притесненията са свързани най-вече с предложението българи с двойно гражданство да стават министри и депутати, прекалено голямата политическа квота в прокурорския съвет, това, че обществото може да се настрои срещу съда, защото върху него се прехвърля цялата отговорност, и че ще се създаде привилегирована каста от съдии.
През уикенда народните представители нанесоха дребни редакционни корекции в предложенията, които Христо Иванов и останалите депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха в петък.
Една от тях е, че науката, образованието и културата са първостепенни ценности. Доц. Наталия Киселова попита какво влагат вносителите в понятието “първостепенни” и означава ли, че има и други ценности, които са второстепенни.
Шефът на комисията Радомир Чолаков припомни решение на КС от 1995 г., в което се казвало, че не може да се въвежда йерархия на ценностите. Тогава Надежда Йорданова предложи да отпадне думата “първостепенни”. Така комисията прие да остане само, че “науката, образованието и културата са национални ценности”.
Текстът за двойното гражданство обаче предизвика сериозните критики на обществения съвет към комисията.
Бившият конституционен съдия Румен Ненков попита каква е целта на текста. Според него големият проблем не е с конфликта на интереси, а с конфликта на задължение.
Ако един министър е гражданин на друга държава и бъде извикан в запас, какво ще стане?,
попита той.
“Това решение ще отвори още врати”, предупреди Екатерина Михайлова. Тя припомни, че за съдиите, прокурорите и следователите е задължително да са само български граждани, и предположи, че след този текст може да има натиск и за други професии да отпадне изискването да са само български граждани. “Защо някой с двойно гражданство може да стане министър, а да не може да е съдия?”, попита тя.
“Готови ли сме да отворим тази врата?”, присъедини се към критиките и доц. Наталия Киселова. Тя изброи още закони, в които има изискване за българско гражданство - Закона за МВР и Закона за отбраната например. Киселова попита и защо точно 18 месеца трябва да е уседналостта за депутатите. Подобно изискване за министрите няма.
В крайна сметка с пет гласа “за” депутатите приеха предложението. “Против” гласува шефът на комисията Радомир Чолаков, защото не се знаело колко са българите в чужбина. И уточни, че може да направи предложение в преходните разпоредби да бъде записано, че текстът влиза в сила тогава, когато стане ясно колко са нашите сънародници зад граница.
Правосъдният министър Атанас Славов обърна внимание, че решението е на българския парламент. Той каза, че през последните 30 г. немалка част от българската общност е извън България, и увери, че въпросът бил принципен и
не ставало дума за гражданството на Кирил Петков
В хода на дебата по промените стана ясно, че в петък вечерта е дошло писмо от ВКС да не се включва шефът на съда в списъка, от който президентът ще избира служебен премиер. Там са още управителят на БНБ или негов заместник, шефът на парламента, шефът на Сметната палата или негов заместник, омбудсманът и заместникът му. В неделя разпоредбите не претърпяха редакции. Така в конституцията беше записано: “Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник”. Остана и предложението, че правомощията на служебното правителство ще бъдат ограничени със закон.
Следващата разгорещена дискусия беше по разпоредбите за съдебната власт, където изключително остри изказвания направиха членовете на обществения съвет - бившите конституционни съдии проф. Пенчо Пенев и Румен Ненков и адвокат Велислав Величков от “Правосъдие за всеки”.
В тези текстове се предвижда разделянето на ВСС на два съвета - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, като шестима в него ще се избират от парламентарната квота. Сред тях не може да има действащи прокурори и следователи.
Проф. Пенев коментира забраната парламентът да избира действащи прокурори и следователи в кадровия орган и предложи да няма настоящи съдии.
“Сега се слага точката с прокурори и следователи и идеята е действащи съдии да влязат в извънсъдебната квота във Висшия прокурорски съвет. Моля ви, не правете това.
Това е най-прекият път да скараме двете гилдии, които и без това не са в блестящи отношения”,
призова той депутатите.
“Давате значително преимущество на съдиите във ВСС, със закон отказите на прокурорите за образуване на досъдебно производство се контролират от съда, отдавна се контролират и постановленията за прекратяване, а отказвате всякакъв външен контрол - декларациите за имущество и интереси да се проверяват от антикорупционната комисия, а не от Инспектората към ВСС. Приехме и че съдът е основен носител на съдебната власт. Но така създавате една привилегирована каста. Първият скандал, който ще се получи, а такъв ще има, защото съдиите не са ангели, както и не всички прокурори са престъпници, и цялата отговорност ще се понесе от съда. Общественото мнение ще се настрои срещу съда”, заяви Румен Ненков.
Той попита и какво се цели с намаляването на мандата на членовете на ВСС от 5 на 4 години и с намаляването на този на главния прокурор от 7 на 5 години. “Промяната в мандатите е противоконституционна. Тези промени няма да решат нищо. Ще дадем хляб на тези, които ще ги оспорят в КС”, заяви Ненков.
Велислав Величков от “Правосъдие за всеки” предложи разделението в съвета на прокурорите да е 5 на 5 професионална и парламентарна квота, за да има баланс между политическата и професионалната квота.
Мнозинството обаче гласува текстовете така, както бяха предложени от вносителите в петък.
С тях мандатите на шефовете на ВКС и ВАС остават 7 г., а на главния прокурор се намалява на 5, като предложения за обвинител номер 1 ще могат да правят трима от прокурорския съвет или правосъдният министър. В прокурорския съвет от парламентарната квота ще са шестима, а в съдебния съвет - ще са петима. Мандатът на двата съвета ще е четири години, а не както досега - пет.
Велислав Величков попита защо е толкова дълъг срокът за избор на нови членове на прокурорския и съдийския съвет, както и за избор на нов обвинител №1. Припомни, че настоящият ВСС вече една година работи с изтекъл мандат. От думите на министър Славов стана ясно, че на практика ще се пише изцяло нов съдебен закон, което няма как да стане по-рано от март.
На финала на заседанието Радомир Чолаков попита министъра на правосъдието дали е доволен от приетите промени.
“Важно е българското общество да е доволно и ние да сме с усещането, че сме свършили важна обществена работа”, отговори Атанас Славов и благодари на Чолаков, като определи свършеното от него като “пример за легитимно протекъл дебат и взети решения”.